Мартеница

В народния календар Баба Марта е много почитан и емоционален български обичай.

              

На 1 март всички българи закичваме на ревера, ръката или шията си мартеница. Тя е символ на здраве, дълъг живот, плодовитост и изобилие. Изработва се от усукан памучен или вълнен конец. Основните цветове са бял и червен. Белият цвят е символ на чистота, невинност и радост. Бели са празничните дрехи на булката, светците и ангелите също са облечени в бели дрехи. Червеното е цвят на жизненост, здраве и любовен огън. Червеното е светлината на изгряващото и залязващото слънце.

                                         Как да изработиш мартеничка

Много легенди и приказки за мартеница знаят българите. Ето една от тях.

          

                            Приказки за Баба Марта и мартениците

                         Из нашей ученической творческой лаборатории

                                                 Сказка "Мартеничка"  
                    

   Жила-была одна добрая девочка по имени Марта. Назвала ее так бабушка. Она очень любила свою внучку и учила многим интересным вещам. Особенно нравилось Марте заниматься рукоделием.

   Когда девочке исполнилось шесть лет, она пошла в первый класс. Марта с нетерпением ждала этого момента: теперь у нее будет много друзей. Но все случилось по-другому. Одноклассникам не понравилось  ее имя, и они постоянно дразнили девочку. Она плакала и сердилась.

     Но однажды ей все это надоело, и Марта решила сделать себе оберег. Для этого взяла две нити, красную и белую. Переплела их, потом добавила цветочек из бусинок и завязала на запястье.

- Замечательно! – подумала девочка. – Только как его назвать?

Ничего в голову не приходило, и Марта побежала к бабушке.

- Пусть будет мартеничка, - предложила она.

- А что означает это слово? – поинтересовалась девочка.

- Очень многое! Во-первых, оно похоже на первый весенний месяц март. Во-вторых, на твое замечательное имя. А Мартой мы назвали тебя потому, что родилась ты в первый день весны. Он является предвестником тепла, пробуждения природы.

- Я согласна! – обрадовалась девочка и побежала на улицу.

   На следующий день Марта пошла в школу со своим оберегом.

- Что это? – спрашивали дети.

- Оберег. И называется он мартеничка, - загадочно ответила девочка.

- А почему она красно-белая? – поинтересовался один мальчик.

Марта с удовольствием рассказала одноклассникам все, что услышала от бабушки. Похожие обереги делают еще с древности болгары. Красный цвет означает здоровье, а белый – долголетие. Девочка предложила сделать мартенички всем желающим.

   На следующий день этот оберег был на ручках всех первоклашек. С этого дня никто в классе больше не обижал Марту. 
   Учительница, наблюдавшая за всем происходящим, радовалась, что благодаря своей доброте и находчивости девочка стала всеобщей любимицей в классе.

                                       Автор – Валерия Радева, ученица 7 класса


                                    А это наши мартенички

                               

Мартеница

В народния календар Баба Марта е много почитан и емоционален български обичай.

              

На 1 март всички българи закичваме на ревера, ръката или шията си мартеница. Тя е символ на здраве, дълъг живот, плодовитост и изобилие. Изработва се от усукан памучен или вълнен конец. Основните цветове са бял и червен. Белият цвят е символ на чистота, невинност и радост. Бели са празничните дрехи на булката, светците и ангелите също са облечени в бели дрехи. Червеното е цвят на жизненост, здраве и любовен огън. Червеното е светлината на изгряващото и залязващото слънце.

                                         Как да изработиш мартеничка

Много легенди и приказки за мартеница знаят българите. Ето една от тях.

          

                            Приказки за Баба Марта и мартениците

                         Из нашей ученической творческой лаборатории

                                                 Сказка "Мартеничка"  
                    

   Жила-была одна добрая девочка по имени Марта. Назвала ее так бабушка. Она очень любила свою внучку и учила многим интересным вещам. Особенно нравилось Марте заниматься рукоделием.

   Когда девочке исполнилось шесть лет, она пошла в первый класс. Марта с нетерпением ждала этого момента: теперь у нее будет много друзей. Но все случилось по-другому. Одноклассникам не понравилось  ее имя, и они постоянно дразнили девочку. Она плакала и сердилась.

     Но однажды ей все это надоело, и Марта решила сделать себе оберег. Для этого взяла две нити, красную и белую. Переплела их, потом добавила цветочек из бусинок и завязала на запястье.

- Замечательно! – подумала девочка. – Только как его назвать?

Ничего в голову не приходило, и Марта побежала к бабушке.

- Пусть будет мартеничка, - предложила она.

- А что означает это слово? – поинтересовалась девочка.

- Очень многое! Во-первых, оно похоже на первый весенний месяц март. Во-вторых, на твое замечательное имя. А Мартой мы назвали тебя потому, что родилась ты в первый день весны. Он является предвестником тепла, пробуждения природы.

- Я согласна! – обрадовалась девочка и побежала на улицу.

   На следующий день Марта пошла в школу со своим оберегом.

- Что это? – спрашивали дети.

- Оберег. И называется он мартеничка, - загадочно ответила девочка.

- А почему она красно-белая? – поинтересовался один мальчик.

Марта с удовольствием рассказала одноклассникам все, что услышала от бабушки. Похожие обереги делают еще с древности болгары. Красный цвет означает здоровье, а белый – долголетие. Девочка предложила сделать мартенички всем желающим.

   На следующий день этот оберег был на ручках всех первоклашек. С этого дня никто в классе больше не обижал Марту. 
   Учительница, наблюдавшая за всем происходящим, радовалась, что благодаря своей доброте и находчивости девочка стала всеобщей любимицей в классе.

                                       Автор – Валерия Радева, ученица 7 класса


                                    А это наши мартенички

                               

С Рождеством Христовым! Честит Йордановден!

                         
                                                      Рождество Христово

В Болгарии в этот день празднуют Крещение Господне, которое называют еще Богоявление или Йордановден. Этот праздник имеет свои замечательные тратиции. Одна из них - хоро в воде!


                                                                Йордановден

                            
                                                               
                                                 Ледено хоро на Йордановден

Традиции и обичаи

Този празник има различни имена в различните области на страната, като някои от тях са Кръстовден, Водици или Водокръщи. Празникът е наречен така, защото на този ден всеки, който иска да е здрав през годината, се окъпва или поне се измива на реката.

На този ден навсякъде, където има водоем, се извършва ритуалното хвърляне на кръста от местната църква. След изваждането на кръста се служи тържествена литургия, наречена Велик водосвет. На нея се обновява светената вода в храмовете. От нея всеки носи вкъщи. Тя пази от болести и пречиства душата. Пази се през цялата година за тежки моменти в семейството, ако някой легне болен. На Йордановден се месят три ритуални хляба, при чието замесване се ползва остатъкът от старата светена вода. Единият е за дома, вторият е за гостите, а третият се оставя пред вратите на къщата заедно с бакър вино за минувачите. Върху железен предмет се изгарят чемширените китки от предишното Рождество, а пепелта се поръсва със светена вода и се заравя под овошка или трендафилов храст. С донесената от църквата свещ се запалва с „нов“ огън кандилото в семейния иконостас. Там се полагат и новите рождественски китки. Вечерта срещу Йордановден е третата (и последна) кадена вечер. Тя трябва да е постна.

От ритуалните измивания и пръскания с вода на Богоявление тръгват и обичаите, свързани с поливането и мокренето на всички именици, независимо от годишното време.

С Рождеством Христовым! Честит Йордановден!

                         
                                                      Рождество Христово

В Болгарии в этот день празднуют Крещение Господне, которое называют еще Богоявление или Йордановден. Этот праздник имеет свои замечательные тратиции. Одна из них - хоро в воде!


                                                                Йордановден

                            
                                                               
                                                 Ледено хоро на Йордановден

Традиции и обичаи

Този празник има различни имена в различните области на страната, като някои от тях са Кръстовден, Водици или Водокръщи. Празникът е наречен така, защото на този ден всеки, който иска да е здрав през годината, се окъпва или поне се измива на реката.

На този ден навсякъде, където има водоем, се извършва ритуалното хвърляне на кръста от местната църква. След изваждането на кръста се служи тържествена литургия, наречена Велик водосвет. На нея се обновява светената вода в храмовете. От нея всеки носи вкъщи. Тя пази от болести и пречиства душата. Пази се през цялата година за тежки моменти в семейството, ако някой легне болен. На Йордановден се месят три ритуални хляба, при чието замесване се ползва остатъкът от старата светена вода. Единият е за дома, вторият е за гостите, а третият се оставя пред вратите на къщата заедно с бакър вино за минувачите. Върху железен предмет се изгарят чемширените китки от предишното Рождество, а пепелта се поръсва със светена вода и се заравя под овошка или трендафилов храст. С донесената от църквата свещ се запалва с „нов“ огън кандилото в семейния иконостас. Там се полагат и новите рождественски китки. Вечерта срещу Йордановден е третата (и последна) кадена вечер. Тя трябва да е постна.

От ритуалните измивания и пръскания с вода на Богоявление тръгват и обичаите, свързани с поливането и мокренето на всички именици, независимо от годишното време.

1 ноември - Ден на народните будители в България

   Всяка нация, голяма или малка, преживява мигове на небивал възход. Изключение не прави и България. Миналото изобилства от цяла плеяда духовници, неуморни книжовници, общественици и борци за свобода. Историята е съхранила имената на всички тях - живели, работели и завършили земния си път не за лични материални блага, а в името на своята родина. 

   Денят на народните будители е официален български празник, който се чества всяка година на 1 ноември. На него се почита паметта на българските просветни дейци и революционери.

                     
                         

          

1 ноември - Ден на народните будители в България

   Всяка нация, голяма или малка, преживява мигове на небивал възход. Изключение не прави и България. Миналото изобилства от цяла плеяда духовници, неуморни книжовници, общественици и борци за свобода. Историята е съхранила имената на всички тях - живели, работели и завършили земния си път не за лични материални блага, а в името на своята родина. 

   Денят на народните будители е официален български празник, който се чества всяка година на 1 ноември. На него се почита паметта на българските просветни дейци и революционери.

                     
                         

          

Илинден

Ильиндень: традиции, приметы и обряды

Илинден

Ильиндень: традиции, приметы и обряды

Еньовден

Еньовден - вярвания, традиции и обичаи


      

Еньовден

Еньовден - вярвания, традиции и обичаи


      

Ден на Българската просвета, култура и славянската писменост

                  24 май - Ден на българската просвета и култура

                                   и на славянската писменост

                                

  Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост е български официален празник, отбелязван на 24 май. На този ден в България се отдава почит на българската просвета, култура и създаването на глаголицата от Солунските братя Кирил и Методий.

                                           Кирил и Методий

                                                           Мрак духовен бе обхванал

                                                           нявга Родината свята,

                                                           но изпрати Бог тогава

                                                           солунските двама братя.

                                                           С родна книга, с родно слово

                                                           и със вярата Христова

                                                           те посяха семе ново

                                                           във душата на народа.

                                                           Буйно семето поникна

                                                           и огря ни лъч най-светъл:

                                                           Златен век на родна книга,

                                                           мощна българска просвета.

                                                           О, учители славянски,

                                                           наши братя родни, святи,

                                                           вий ни първи просветихте,

                                                           вий ни писменост дарихте.

                                                           Днес народът се прекланя

                                                           пред делата ви чудесни

                                                           и ви слави и възхваля

                                                           със слова, игри и песни...

                                                          Слава, слава, вечна слава

                                                          вам, о, Кирил и Методий!

                                                                            Васил Нешев

Свети Кирил и Методий - живот и мисия

Ден на Българската просвета, култура и славянската писменост

                  24 май - Ден на българската просвета и култура

                                   и на славянската писменост

                                

  Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост е български официален празник, отбелязван на 24 май. На този ден в България се отдава почит на българската просвета, култура и създаването на глаголицата от Солунските братя Кирил и Методий.

                                           Кирил и Методий

                                                           Мрак духовен бе обхванал

                                                           нявга Родината свята,

                                                           но изпрати Бог тогава

                                                           солунските двама братя.

                                                           С родна книга, с родно слово

                                                           и със вярата Христова

                                                           те посяха семе ново

                                                           във душата на народа.

                                                           Буйно семето поникна

                                                           и огря ни лъч най-светъл:

                                                           Златен век на родна книга,

                                                           мощна българска просвета.

                                                           О, учители славянски,

                                                           наши братя родни, святи,

                                                           вий ни първи просветихте,

                                                           вий ни писменост дарихте.

                                                           Днес народът се прекланя

                                                           пред делата ви чудесни

                                                           и ви слави и възхваля

                                                           със слова, игри и песни...

                                                          Слава, слава, вечна слава

                                                          вам, о, Кирил и Методий!

                                                                            Васил Нешев

Свети Кирил и Методий - живот и мисия

Гергьовден                               На 6 май отбелязваме Гергьовден,  един от най-големите български празници. Името Георги е най-често срещано мъжко име в България. Празникът предвещава пристигащото лято,  нова стопанска година  и е изпълнен с много обичаи, свързани със земеделието,  скотовъдството и здравето.   "Всяка капка гергьовски дъждец жълтица носи", смята народът.  Щом вали в деня на Свети Георги, плодородна годината ще е. Традиции и обичаи на Гергьовден Легенды о Георгии-Победоносце СВЕТИ ГЕОРГИ И ЛАМЯТА, народна легенда Има една легенда за Свети Георги. Свети Георги не са го уважавали хич!  Добре,  ама имало нейде си едно езеро. От това езеро излизал всяка година един  змей и взимал по една мома. Добре, ама дошло време да вземе една царска  дъщеря и да я изяде. Дошъл при нея един човек. А тя плачела. – Защо плачеш, моме? – казал. – Ами плача – казала тя, – всяка година един змей излиза от това езеро  и взима по една мома! Сега дойде вече и моят ред. И мене ще изяде. – Не бери грижа – казал човекът. – Седни! Тя седнала. Той легнал на скута й. – Аз ще легна малко да поспя и когато се разбуди змеят, когато забучи  змеят, ти ще ми викнеш! Добре, но змеят, като забоботил, тя не искала да го събуди, ами  почнала да плаче. И като плакала, една сълзичка паднала на Свети  Георги върху лицето. Като паднала сълзата, той се събудил и рекъл: – Моме, защо плачеш? – Ами плача – казала, – ето го вече змеят, ще ме изяде! – Не бери грижа! – рекъл. И тогава той скочил и тъкмо змеят си подавал вече устата да лапне  момата – с копието си го убил. Като убил змея, казал на момата: – Хайде сега върви си. И оттам сетне Свети Георги почнали да го уважават.

Гергьовден                               На 6 май отбелязваме Гергьовден,  един от най-големите български празници. Името Георги е най-често срещано мъжко име в България. Празникът предвещава пристигащото лято,  нова стопанска година  и е изпълнен с много обичаи, свързани със земеделието,  скотовъдството и здравето.   "Всяка капка гергьовски дъждец жълтица носи", смята народът.  Щом вали в деня на Свети Георги, плодородна годината ще е. Традиции и обичаи на Гергьовден Легенды о Георгии-Победоносце СВЕТИ ГЕОРГИ И ЛАМЯТА, народна легенда Има една легенда за Свети Георги. Свети Георги не са го уважавали хич!  Добре,  ама имало нейде си едно езеро. От това езеро излизал всяка година един  змей и взимал по една мома. Добре, ама дошло време да вземе една царска  дъщеря и да я изяде. Дошъл при нея един човек. А тя плачела. – Защо плачеш, моме? – казал. – Ами плача – казала тя, – всяка година един змей излиза от това езеро  и взима по една мома! Сега дойде вече и моят ред. И мене ще изяде. – Не бери грижа – казал човекът. – Седни! Тя седнала. Той легнал на скута й. – Аз ще легна малко да поспя и когато се разбуди змеят, когато забучи  змеят, ти ще ми викнеш! Добре, но змеят, като забоботил, тя не искала да го събуди, ами  почнала да плаче. И като плакала, една сълзичка паднала на Свети  Георги върху лицето. Като паднала сълзата, той се събудил и рекъл: – Моме, защо плачеш? – Ами плача – казала, – ето го вече змеят, ще ме изяде! – Не бери грижа! – рекъл. И тогава той скочил и тъкмо змеят си подавал вече устата да лапне  момата – с копието си го убил. Като убил змея, казал на момата: – Хайде сега върви си. И оттам сетне Свети Георги почнали да го уважават.

Великден

Великден. Малко история.

Старозаветната Пасха
Празникът Пасха бил установен в Стария Завет в памет на избавлението на еврейския народ от египетско робство (Изх. 12:23-27). Той е най-старият израилски празник. С думата "песах" било означено "отминаването" на ангела покрай еврейските домове, чиито врати били белязани с жертвената кръв на агне (Изх. 12:7). Това бил най-големият юдейски празник, празнуван от 15 до 21 ден на месец нисан (по лунния календар), който при известната си подвижност съвпада с месеците март и април.

В новозаветната епоха 
празникът Пасха е свързан с Възкресението на Господ Иисус Христос от мъртвите. Така, както свидетелстват и евангелистите за Възкресението, бил отбелязван и християнският празник пасха "рано в първия ден на седмицата", след първия ден на юдейската Пасха. В древната църква под "Пасха" разбирали седмицата преди Възкресението, наричана "кръстна Пасха", и седмицата след него, наричана "възкресна Пасха".

Как празнуват Великден
 в България и по света

Великден

Великден. Малко история.

Старозаветната Пасха
Празникът Пасха бил установен в Стария Завет в памет на избавлението на еврейския народ от египетско робство (Изх. 12:23-27). Той е най-старият израилски празник. С думата "песах" било означено "отминаването" на ангела покрай еврейските домове, чиито врати били белязани с жертвената кръв на агне (Изх. 12:7). Това бил най-големият юдейски празник, празнуван от 15 до 21 ден на месец нисан (по лунния календар), който при известната си подвижност съвпада с месеците март и април.

В новозаветната епоха 
празникът Пасха е свързан с Възкресението на Господ Иисус Христос от мъртвите. Така, както свидетелстват и евангелистите за Възкресението, бил отбелязван и християнският празник пасха "рано в първия ден на седмицата", след първия ден на юдейската Пасха. В древната църква под "Пасха" разбирали седмицата преди Възкресението, наричана "кръстна Пасха", и седмицата след него, наричана "възкресна Пасха".

Как празнуват Великден
 в България и по света

Цветница

Цветница (Връбница) - 24 април 2016

Цветница се празнува в неделя след Лазаров ден.

Именници: Имен ден празнуват всички, които носят имена, произлизащи от названия на растения, дървета: Иглика, Божура, Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Гергин(а), Гроздан(к)а, Далия, Дафина, Делия, Делян(а), Дилян(а), Детелин(а), Жасмина, Здравка, Здравко, Зюмбюл(ка), Ива, Иглика, Калин(а), Камелия, Карамфил(к)а, Китка, Камен, Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Лора, Люлина, Маргарита, Магнолия, Малина, Невен(а), Цветан(а), Цено, Цветелина, Ясен, Явор, Петуния, Ралица.

Празничната трапеза: Въпреки, че е пост, православната църква позволява на този ден да се поднесе риба на празничната трапеза.

Възкресил в събота Лазар, Христос влиза в Йерусалим, възседнал магаре, а хората го посрещат с палмови клонки, които постилат на земята пред краката му и с радостни възгласи „Осанна“. На този ден в Българската Православна църква се отслужва молитва и се освещават върбови клонки, които заменят палмовите клонки (оттам идва и другото наименование на Цветница – Връбница). На самия празник след тържествената Литургия, свещениците ги раздават на вярващите. Освещаването се извършва на нощно бдение в събота вечер. Християните ги отнасят в дома си за здраве на здравите и за излекуване на болните. Вярва се, че осветената върба пази от зло и затова се поставя върху домашната икона, а на входната врата се окача върбово венче, които стоят до следващата година.

Народът нарича Цветница още Цветна неделя, Вая, Кукленден. Момите, лазарували предния ден, се събират на реката (кладенеца или чешмата), като всяка носи свое венче и омесения предварително обреден хляб, който прилича на човешка фигура (затова и се наричат "кукла") и изпълняват обичая "кумичене". Парчета от хляба и венчетата се нареждат върху дъсчица и се пускат по течението. Момата, чието венче излезе най-напред, се избира за "кумица" – вярва се, че тя ще се омъжи първа и повежда моминското хоро към своята къща. Момите "говеят", т.е. мълчат пред кумицата до Великден, когато отиват с червени яйца в нейния дом.

Цветница

Цветница (Връбница) - 24 април 2016

Цветница се празнува в неделя след Лазаров ден.

Именници: Имен ден празнуват всички, които носят имена, произлизащи от названия на растения, дървета: Иглика, Божура, Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Гергин(а), Гроздан(к)а, Далия, Дафина, Делия, Делян(а), Дилян(а), Детелин(а), Жасмина, Здравка, Здравко, Зюмбюл(ка), Ива, Иглика, Калин(а), Камелия, Карамфил(к)а, Китка, Камен, Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Лора, Люлина, Маргарита, Магнолия, Малина, Невен(а), Цветан(а), Цено, Цветелина, Ясен, Явор, Петуния, Ралица.

Празничната трапеза: Въпреки, че е пост, православната църква позволява на този ден да се поднесе риба на празничната трапеза.

Възкресил в събота Лазар, Христос влиза в Йерусалим, възседнал магаре, а хората го посрещат с палмови клонки, които постилат на земята пред краката му и с радостни възгласи „Осанна“. На този ден в Българската Православна църква се отслужва молитва и се освещават върбови клонки, които заменят палмовите клонки (оттам идва и другото наименование на Цветница – Връбница). На самия празник след тържествената Литургия, свещениците ги раздават на вярващите. Освещаването се извършва на нощно бдение в събота вечер. Християните ги отнасят в дома си за здраве на здравите и за излекуване на болните. Вярва се, че осветената върба пази от зло и затова се поставя върху домашната икона, а на входната врата се окача върбово венче, които стоят до следващата година.

Народът нарича Цветница още Цветна неделя, Вая, Кукленден. Момите, лазарували предния ден, се събират на реката (кладенеца или чешмата), като всяка носи свое венче и омесения предварително обреден хляб, който прилича на човешка фигура (затова и се наричат "кукла") и изпълняват обичая "кумичене". Парчета от хляба и венчетата се нареждат върху дъсчица и се пускат по течението. Момата, чието венче излезе най-напред, се избира за "кумица" – вярва се, че тя ще се омъжи първа и повежда моминското хоро към своята къща. Момите "говеят", т.е. мълчат пред кумицата до Великден, когато отиват с червени яйца в нейния дом.