Ден на хумора и шегата и... лъжата

Първи април е международен ден на хумора, сатирата, забавата, шегата и лъжата.Този ден в България е свързан с различни суеверия, като например това, че за да имате късмет през цялата година, трябва да излъжете поне веднъж и вас да ви излъже някой до обед.

В България казват, че ако един народ не обича да се шегува, той не е подтвърдил правото си за съществуване. Хайде да се посмеем заедно с габровците, които не само другите разсмиват, а и себе си осмиват.

                            Габровски хумор и вицове

Ню Йорк. Габровец отива на пощата и си поръчва телефонен разговор за 30 секунди. Телефонистката го изглежда шашнато:
- За 30 секунди ще успеете ли?
- Напълно!
Свързват го с дома му:
- Иване, акаш ли?
- Да, тате!
- Бъди здрав! Чао! 
Очите на телефонистката стават огромни:
- Че каква информация получихте?
- Как каква? Аз го попитах:
- Акаш ли? Той каза да! Щом ака - значи се храни! А щом се храни - значи има пари! А щом има пари – значи е добре!

                                                                            ***

Разговор между габровци:
- Абе скъпи, ти ново пакетче чай ли си използвал?
- Ами то на старото се скъса конеца, скъпа...
- Е толкова ли не можа да го вържеш на възел?

                                                                             ***

Срещат се двама габровци: 
- Здрасти, приятел, как си?
- Нямам!

                                                                           ***

Габрово:
- Тате, сънувах, че ми даваш сто лева! 
- Да ми ги върнеш, синко!

                                                                        ***

Едно габровче загубило един лев. Започнало да плаче. Срещнал го друг габровец и запитал:
- Защо плачеш, детенце?
- Загубих един лев.
Габровецът съжалил детето и му дал един лев. Габровчето пак заплакало.
- Какво има сега? - запитал учуден габровецът.
- Ако не бях загубил единия лев, сега щях да имам два.


                                                                         ***  

Габровец се връща след тригодишен гурбет. Когато слиза от автобуса на автогарата един мъж с много дълга брада се спуска към него. Той се вглежда и разпознава брат си.
- Абе брат ми, защо си пуснал тази голяма брада? - пита той.
- Ами ти като замина взе самобръсначката!…

В Габрово майка се провиква през прозореца:
- Ваньо, ела да обядваш!

- Вече обядвах у Петьо!
- Ах! Какво златно дете имам!

                                                                       ***

Двама габровци разговарят:
- Защо досега не си съобщил в полицията за открадната ти кола?
- Чакам крадците да я пребоядисат и тогава.
                                                                             ***

На габровец му дошли гости. Постояли, поприказвали... По едно време домакинята подсетила мъжа 
си:

- Няма ли да предложиш на гостите нещо освежително?

- Разбира се! - отвърнал габровецът.

И веднага отворил широко прозорците...

                                                                         ***

Един габровец отива до съседа и му казва:

- Комшу, голям проблем. Имам 15 гости, а само 10 стола, ти имаш ли свободни столове.
- Да.
- Идеално, значи ще ти ги пратя ония петимата.

Народни поверия и легенди за Благовец

                                                             

Народни поверия и легенди

за щъркелите и лястовиците

           

Да видим щъркел или лястовица е радостно събитие, защото знаем, че пролетта със сигурност вече е дошла. Тогава сваляме мартениците си и ги връзваме на цъфнало дръвче. В миналото щъркелът и лястовицата били за българина много повече от символ на настъпващото хубаво време. Тези птици виели гнездата си непосредствено около дома му – на покрива, под стряхата или на високото дърво в двора, и така се превръщали в негови съседи. Човекът свиквал с тях и ги наблюдавал как мътят яйцата си и как отглеждат малките си. Техните грижи и тревоги му били близки, затова им приписвал човешки черти. Всяка есен обаче птиците отлитали незнайно къде, за да се завърнат напролет отново в старите си гнезда. За древния българин, който рядко напускал пределите на своето село, скитничеството на щъркели и лястовици било нещо много необикновено и силно вълнувало въображението му.      Читать дальше...