Главная

воскресенье, 20 марта 2016 г.

Народни поверия и легенди за Благовец

                                                             

Народни поверия и легенди

за щъркелите и лястовиците


           
Да видим щъркел или лястовица е радостно събитие, защото знаем, че пролетта със сигурност вече е дошла. Тогава сваляме мартениците си и ги връзваме на цъфнало дръвче. В миналото щъркелът и лястовицата били за българина много повече от символ на настъпващото хубаво време. Тези птици виели гнездата си непосредствено около дома му – на покрива, под стряхата или на високото дърво в двора, и така се превръщали в негови съседи. Човекът свиквал с тях и ги наблюдавал как мътят яйцата си и как отглеждат малките си. Техните грижи и тревоги му били близки, затова им приписвал човешки черти. Всяка есен обаче птиците отлитали незнайно къде, за да се завърнат напролет отново в старите си гнезда. За древния българин, който рядко напускал пределите на своето село, скитничеството на щъркели и лястовици било нещо много необикновено и силно вълнувало въображението му.      Читать дальше...

Народни поверия и легенди за Благовец

                                                             

Народни поверия и легенди

за щъркелите и лястовиците


           
Да видим щъркел или лястовица е радостно събитие, защото знаем, че пролетта със сигурност вече е дошла. Тогава сваляме мартениците си и ги връзваме на цъфнало дръвче. В миналото щъркелът и лястовицата били за българина много повече от символ на настъпващото хубаво време. Тези птици виели гнездата си непосредствено около дома му – на покрива, под стряхата или на високото дърво в двора, и така се превръщали в негови съседи. Човекът свиквал с тях и ги наблюдавал как мътят яйцата си и как отглеждат малките си. Техните грижи и тревоги му били близки, затова им приписвал човешки черти. Всяка есен обаче птиците отлитали незнайно къде, за да се завърнат напролет отново в старите си гнезда. За древния българин, който рядко напускал пределите на своето село, скитничеството на щъркели и лястовици било нещо много необикновено и силно вълнувало въображението му.      Читать дальше...

суббота, 19 марта 2016 г.

Благовец

Български традиции и обичаи на Благовещение - изображениеНа 25 март Православната църква отбелязва празника Благовещение - денят, в който Дева Мария разбира благата вест, че ще роди непорочно заченат син, съобщена й от Архангел Гавриил. Това е един от постоянните празници в църковния календар, тъй като всяка година се чества на една и съща дата. Заедно с християнския празник, българите отбелязват и фолклорния празник Благовец.

Народните поверия гласят, че на Благовещение кукувицата се чува за първи път и това е знак, че пролетта е настъпила. Затова празника в някои райони на България се нарича още "Кукувден". Обредните песни, които се изпълняват на този ден съобщават, че пролетната птичка вече е дошла, а с нея и пролетта. Според вярванията на старите българи, кукувицата се чува само до Еньовден или Петровден, тоест до началото на лятото, след което замлъква. Това е причината всички да се ослушват за нейното кукане, което предсказва колко години ще живее човек, вслушал се в гласа й. Според друго народно поверие, чуеш ли гласа на кукувица трябва да пипнеш парче хляб и пара, за да си сит и богат през цялата година, а новата реколта да е благодатна. На този ден момите се опитват да откъснат клонката, на която е била кацнала кукувицата и я носят в пазвата си, за да се задомят скоро.

Друг обичай, който се спазва в навечерието на Благовец е почистването на селските дворове и паленето на обредни пролетни огньове със събраните отпадъци. Покрай тях момите запяват обредни песни и тръгват да обикалят къщите в селото, за да известят, че кукувиците са пристигнали, а с тях и пролетта. Песните пробуждат и пролетните копнежи на младите, като една от тях гласи, че млад овчар извежда стадото на паша, но жалее, че се отдалечава от селото, тъй като няма да получи любовен знак - китки и венци. Чрез обредните песни, които изпълняват, момите шеговито се присмиват на ергените, като им обещават вечеря с недопечена конска глава и черен ръжен хляб, а за себе си искат печена кокошка, дваж пресята бяла погача и ново шиниче с прясно грозде. По този начин Благовешките песни изразяват хем любовните задявки, хем надеждата за плодородие през новия сезон.


Благовец

Български традиции и обичаи на Благовещение - изображениеНа 25 март Православната църква отбелязва празника Благовещение - денят, в който Дева Мария разбира благата вест, че ще роди непорочно заченат син, съобщена й от Архангел Гавриил. Това е един от постоянните празници в църковния календар, тъй като всяка година се чества на една и съща дата. Заедно с християнския празник, българите отбелязват и фолклорния празник Благовец.

Народните поверия гласят, че на Благовещение кукувицата се чува за първи път и това е знак, че пролетта е настъпила. Затова празника в някои райони на България се нарича още "Кукувден". Обредните песни, които се изпълняват на този ден съобщават, че пролетната птичка вече е дошла, а с нея и пролетта. Според вярванията на старите българи, кукувицата се чува само до Еньовден или Петровден, тоест до началото на лятото, след което замлъква. Това е причината всички да се ослушват за нейното кукане, което предсказва колко години ще живее човек, вслушал се в гласа й. Според друго народно поверие, чуеш ли гласа на кукувица трябва да пипнеш парче хляб и пара, за да си сит и богат през цялата година, а новата реколта да е благодатна. На този ден момите се опитват да откъснат клонката, на която е била кацнала кукувицата и я носят в пазвата си, за да се задомят скоро.

Друг обичай, който се спазва в навечерието на Благовец е почистването на селските дворове и паленето на обредни пролетни огньове със събраните отпадъци. Покрай тях момите запяват обредни песни и тръгват да обикалят къщите в селото, за да известят, че кукувиците са пристигнали, а с тях и пролетта. Песните пробуждат и пролетните копнежи на младите, като една от тях гласи, че млад овчар извежда стадото на паша, но жалее, че се отдалечава от селото, тъй като няма да получи любовен знак - китки и венци. Чрез обредните песни, които изпълняват, момите шеговито се присмиват на ергените, като им обещават вечеря с недопечена конска глава и черен ръжен хляб, а за себе си искат печена кокошка, дваж пресята бяла погача и ново шиниче с прясно грозде. По този начин Благовешките песни изразяват хем любовните задявки, хем надеждата за плодородие през новия сезон.


суббота, 12 марта 2016 г.

С прощеным воскресеньем!

Изображение для плейкаста
Прощеное воскресенье. Исполняет Фотина Никольская
.


   Сирни Заговезни (Поклади), или Прощална неделя, е празник на всеобщото опрощение. Той е винаги седем седмици преди Великден.
   На този ден Църквата призовава вярващите да пречистят душите си, да изпълнят с мир и любов сърцата си, за да посрещнат Възкръсналия Христос.
   Традиционният поздрав на много места в страната днес е: "Простено - прости!".
На този ден се припомнят Христовите думи: "Ако не простите на човеците съгрешенията им, и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви." Затова традицията изисква всеки да поиска прошка от хората около себе си – близки и познати - за огорченията и обидите, които волно или неволно им е причинил, както и сам да потърси в себе си сили да прости на тези, които са го наранили.
   Вечерта на празника при родителите се събират семействата на техните синове, дъщери, внуци, за да заговяват от млечни храни. За трапезата се приготвят баница със сирене, риба, варени яйца, варено жито, бяла халва с ядки.  
   На трапезата се извършва и обичаят хамкане: на червен конец се привързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки се стреми да хване яйцето (халвата) с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.
   Характерен за празника е обичаят Оратници, свързан със запалването на празнични огньове. Традицията повелява високите пламъци да бъдат прескачани, което според народните поверия носи здраве. В Североизточна България ритуалът е известен като Паликош.
   По Заговезни има обичай и хората да се маскират. Традицията датира още от Средновековието и дори много преди това, но в България тя е разпространена само в някои краища. Маските трябва да прогонят злите духове, които бродят между хората. Карнавалът символизира победата на светлината над мрака, т.е. настъпването на пролетта и края на зимата.

                                                  Прости! Такой сегодня день.
                                                  И у других проси прощенья,
                                                  И ближе к Богу на ступень
                                                  Ты станешь в это воскресенье!

                                                  Забудь обиды, ссоры, зло,
                                                  Дари сердечное участье,
                                                  Со всеми раздели тепло
                                                  Надежды, радости и счастья.

                                                  И — обязательно, — душой
                                                  Мы станем лучше и богаче.
                                                  Прекрасней будет мир большой!
                                                  Всех благ земных тебе, удачи!
.

Сказка о прощении

Людмила Николаевна Тяжелкова в блогеИсцеляющее Слово
— Я не прощу, — сказала Она. – Я буду помнить. — Прости, — попросил ее Ангел. – Прости, тебе же легче будет. — Ни за что, — упрямо сжала губы Она. — Этого нельзя прощать. Никогда. — Ты будешь мстить? – обеспокоенно спросил он. — Нет, мстить я не буду. Я буду выше этого. — Ты жаждешь сурового наказания? — Я не знаю, какое наказание было бы достаточным. — Всем приходится платить за свои решения. Рано или поздно, но всем… — тихо сказал Ангел. — Это неизбежно. — Да, я знаю. — Тогда прости! Сними с себя груз. Ты ведь теперь далеко от своих обидчиков. — Нет. Не могу. И не хочу. Нет им... Детали »
©http://pozdravok.ru/pozdravleniya/prazdniki/proshchenoe-voskresene/

С прощеным воскресеньем!

Изображение для плейкаста
Прощеное воскресенье. Исполняет Фотина Никольская
.


   Сирни Заговезни (Поклади), или Прощална неделя, е празник на всеобщото опрощение. Той е винаги седем седмици преди Великден.
   На този ден Църквата призовава вярващите да пречистят душите си, да изпълнят с мир и любов сърцата си, за да посрещнат Възкръсналия Христос.
   Традиционният поздрав на много места в страната днес е: "Простено - прости!".
На този ден се припомнят Христовите думи: "Ако не простите на човеците съгрешенията им, и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви." Затова традицията изисква всеки да поиска прошка от хората около себе си – близки и познати - за огорченията и обидите, които волно или неволно им е причинил, както и сам да потърси в себе си сили да прости на тези, които са го наранили.
   Вечерта на празника при родителите се събират семействата на техните синове, дъщери, внуци, за да заговяват от млечни храни. За трапезата се приготвят баница със сирене, риба, варени яйца, варено жито, бяла халва с ядки.  
   На трапезата се извършва и обичаят хамкане: на червен конец се привързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки се стреми да хване яйцето (халвата) с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.
   Характерен за празника е обичаят Оратници, свързан със запалването на празнични огньове. Традицията повелява високите пламъци да бъдат прескачани, което според народните поверия носи здраве. В Североизточна България ритуалът е известен като Паликош.
   По Заговезни има обичай и хората да се маскират. Традицията датира още от Средновековието и дори много преди това, но в България тя е разпространена само в някои краища. Маските трябва да прогонят злите духове, които бродят между хората. Карнавалът символизира победата на светлината над мрака, т.е. настъпването на пролетта и края на зимата.

                                                  Прости! Такой сегодня день.
                                                  И у других проси прощенья,
                                                  И ближе к Богу на ступень
                                                  Ты станешь в это воскресенье!

                                                  Забудь обиды, ссоры, зло,
                                                  Дари сердечное участье,
                                                  Со всеми раздели тепло
                                                  Надежды, радости и счастья.

                                                  И — обязательно, — душой
                                                  Мы станем лучше и богаче.
                                                  Прекрасней будет мир большой!
                                                  Всех благ земных тебе, удачи!
.

Сказка о прощении

Людмила Николаевна Тяжелкова в блогеИсцеляющее Слово
— Я не прощу, — сказала Она. – Я буду помнить. — Прости, — попросил ее Ангел. – Прости, тебе же легче будет. — Ни за что, — упрямо сжала губы Она. — Этого нельзя прощать. Никогда. — Ты будешь мстить? – обеспокоенно спросил он. — Нет, мстить я не буду. Я буду выше этого. — Ты жаждешь сурового наказания? — Я не знаю, какое наказание было бы достаточным. — Всем приходится платить за свои решения. Рано или поздно, но всем… — тихо сказал Ангел. — Это неизбежно. — Да, я знаю. — Тогда прости! Сними с себя груз. Ты ведь теперь далеко от своих обидчиков. — Нет. Не могу. И не хочу. Нет им... Детали »
©http://pozdravok.ru/pozdravleniya/prazdniki/proshchenoe-voskresene/

понедельник, 7 марта 2016 г.

С праздником, дорогие женщины!

   Милые женщины: любимые мамы, бабушки, сестры, дочери, жены, подруги! Примите мои поздравления с праздником 8 Марта. 
   Пусть этот день будет для нас с вами одним из самых счастливых! Днем, полным улыбок, цветов, признаний в любви, а этот музыкальный подарок - приятным дополнением к праздничному настроению.