Великден

Великден. Малко история.

Старозаветната Пасха
Празникът Пасха бил установен в Стария Завет в памет на избавлението на еврейския народ от египетско робство (Изх. 12:23-27). Той е най-старият израилски празник. С думата "песах" било означено "отминаването" на ангела покрай еврейските домове, чиито врати били белязани с жертвената кръв на агне (Изх. 12:7). Това бил най-големият юдейски празник, празнуван от 15 до 21 ден на месец нисан (по лунния календар), който при известната си подвижност съвпада с месеците март и април.

В новозаветната епоха 
празникът Пасха е свързан с Възкресението на Господ Иисус Христос от мъртвите. Така, както свидетелстват и евангелистите за Възкресението, бил отбелязван и християнският празник пасха "рано в първия ден на седмицата", след първия ден на юдейската Пасха. В древната църква под "Пасха" разбирали седмицата преди Възкресението, наричана "кръстна Пасха", и седмицата след него, наричана "възкресна Пасха".

Как празнуват Великден
 в България и по света

Великден

Великден. Малко история.

Старозаветната Пасха
Празникът Пасха бил установен в Стария Завет в памет на избавлението на еврейския народ от египетско робство (Изх. 12:23-27). Той е най-старият израилски празник. С думата "песах" било означено "отминаването" на ангела покрай еврейските домове, чиито врати били белязани с жертвената кръв на агне (Изх. 12:7). Това бил най-големият юдейски празник, празнуван от 15 до 21 ден на месец нисан (по лунния календар), който при известната си подвижност съвпада с месеците март и април.

В новозаветната епоха 
празникът Пасха е свързан с Възкресението на Господ Иисус Христос от мъртвите. Така, както свидетелстват и евангелистите за Възкресението, бил отбелязван и християнският празник пасха "рано в първия ден на седмицата", след първия ден на юдейската Пасха. В древната църква под "Пасха" разбирали седмицата преди Възкресението, наричана "кръстна Пасха", и седмицата след него, наричана "възкресна Пасха".

Как празнуват Великден
 в България и по света

Цветница

Цветница (Връбница) - 24 април 2016

Цветница се празнува в неделя след Лазаров ден.

Именници: Имен ден празнуват всички, които носят имена, произлизащи от названия на растения, дървета: Иглика, Божура, Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Гергин(а), Гроздан(к)а, Далия, Дафина, Делия, Делян(а), Дилян(а), Детелин(а), Жасмина, Здравка, Здравко, Зюмбюл(ка), Ива, Иглика, Калин(а), Камелия, Карамфил(к)а, Китка, Камен, Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Лора, Люлина, Маргарита, Магнолия, Малина, Невен(а), Цветан(а), Цено, Цветелина, Ясен, Явор, Петуния, Ралица.

Празничната трапеза: Въпреки, че е пост, православната църква позволява на този ден да се поднесе риба на празничната трапеза.

Възкресил в събота Лазар, Христос влиза в Йерусалим, възседнал магаре, а хората го посрещат с палмови клонки, които постилат на земята пред краката му и с радостни възгласи „Осанна“. На този ден в Българската Православна църква се отслужва молитва и се освещават върбови клонки, които заменят палмовите клонки (оттам идва и другото наименование на Цветница – Връбница). На самия празник след тържествената Литургия, свещениците ги раздават на вярващите. Освещаването се извършва на нощно бдение в събота вечер. Християните ги отнасят в дома си за здраве на здравите и за излекуване на болните. Вярва се, че осветената върба пази от зло и затова се поставя върху домашната икона, а на входната врата се окача върбово венче, които стоят до следващата година.

Народът нарича Цветница още Цветна неделя, Вая, Кукленден. Момите, лазарували предния ден, се събират на реката (кладенеца или чешмата), като всяка носи свое венче и омесения предварително обреден хляб, който прилича на човешка фигура (затова и се наричат "кукла") и изпълняват обичая "кумичене". Парчета от хляба и венчетата се нареждат върху дъсчица и се пускат по течението. Момата, чието венче излезе най-напред, се избира за "кумица" – вярва се, че тя ще се омъжи първа и повежда моминското хоро към своята къща. Момите "говеят", т.е. мълчат пред кумицата до Великден, когато отиват с червени яйца в нейния дом.

Цветница

Цветница (Връбница) - 24 април 2016

Цветница се празнува в неделя след Лазаров ден.

Именници: Имен ден празнуват всички, които носят имена, произлизащи от названия на растения, дървета: Иглика, Божура, Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Гергин(а), Гроздан(к)а, Далия, Дафина, Делия, Делян(а), Дилян(а), Детелин(а), Жасмина, Здравка, Здравко, Зюмбюл(ка), Ива, Иглика, Калин(а), Камелия, Карамфил(к)а, Китка, Камен, Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Лора, Люлина, Маргарита, Магнолия, Малина, Невен(а), Цветан(а), Цено, Цветелина, Ясен, Явор, Петуния, Ралица.

Празничната трапеза: Въпреки, че е пост, православната църква позволява на този ден да се поднесе риба на празничната трапеза.

Възкресил в събота Лазар, Христос влиза в Йерусалим, възседнал магаре, а хората го посрещат с палмови клонки, които постилат на земята пред краката му и с радостни възгласи „Осанна“. На този ден в Българската Православна църква се отслужва молитва и се освещават върбови клонки, които заменят палмовите клонки (оттам идва и другото наименование на Цветница – Връбница). На самия празник след тържествената Литургия, свещениците ги раздават на вярващите. Освещаването се извършва на нощно бдение в събота вечер. Християните ги отнасят в дома си за здраве на здравите и за излекуване на болните. Вярва се, че осветената върба пази от зло и затова се поставя върху домашната икона, а на входната врата се окача върбово венче, които стоят до следващата година.

Народът нарича Цветница още Цветна неделя, Вая, Кукленден. Момите, лазарували предния ден, се събират на реката (кладенеца или чешмата), като всяка носи свое венче и омесения предварително обреден хляб, който прилича на човешка фигура (затова и се наричат "кукла") и изпълняват обичая "кумичене". Парчета от хляба и венчетата се нареждат върху дъсчица и се пускат по течението. Момата, чието венче излезе най-напред, се избира за "кумица" – вярва се, че тя ще се омъжи първа и повежда моминското хоро към своята къща. Момите "говеят", т.е. мълчат пред кумицата до Великден, когато отиват с червени яйца в нейния дом.

Лазаровден

Лазаровден е предпоследната събота преди Великден.Този празник има богата народна обредност, чества се и като именен ден на Лазар и Лазаринка.

Според българската народна традиция, Лазаровден или "Лазарица", "Лазарова събота" е празник на нивите, пасбищата и горите, но и празник на момичетата, които, след като лазаруват, могат публично да се момеят, да се обличат и държат така, че да ги харесват ергените, да имат любим, да се омъжват. Денят се нарича още Лазарова събота, Лазарица, Лазар. Три обредни ритуала са свързани с него - лазаруване, избиране на кумица и боенек. И трите са свързани с прехода към моминството, с любовта и задомяването.

На този ден групи от по шест-седем момичета на възраст от 10 до 16 години, облечени в празнични дрехи или невестински костюми и закичени с венци и китки, обикалят домовете в селото, като пеят обредни песни за всеки член от семейството, възхваляват деца, стари, млади, моми, ергени, невести, както и овчари, говедари, коняри. Домакините ги даряват с яйца и пари. Вярва се, че къщата, в която са влезли и пели лазарки, ще бъде честита през цялата година. Лазарките обхождат горите, реките и ливадите. С песен навлизат в нивите и пожелават богата реколта от раззеленилото се жито.

Православната църква отбелязва църковния празник Лазаровден, който е с подвижна дата и винаги е в предпоследната събота преди Великден. В календара на християнската църква празникът е свързан с един от най-вълнуващите евангелски сюжети - на възкресението на Лазар, живял в град Витания, близо до Йерусалим. Според евангелието, когато Спасителят е в земите отвъд река Йордан, Лазар се разболява и умира. Когато месията се връща, възкресява покойника на четвъртия ден от неговото погребение в знак на благодарност за проявеното от него гостоприемство.

Според средновековни ръкописи, Лазар живее още 30 години в строг пост и въздържание и е провъзгласен за първи епископ на град Китион на остров Кипър. На Лазаровден църквата отбелязва с празнична литургия възкресението на Лазар, както и паметта на свети мъченик Лазар Български, измъчван и убит на 23 април 1802 г.

Лазаровден

Лазаровден е предпоследната събота преди Великден.Този празник има богата народна обредност, чества се и като именен ден на Лазар и Лазаринка.

Според българската народна традиция, Лазаровден или "Лазарица", "Лазарова събота" е празник на нивите, пасбищата и горите, но и празник на момичетата, които, след като лазаруват, могат публично да се момеят, да се обличат и държат така, че да ги харесват ергените, да имат любим, да се омъжват. Денят се нарича още Лазарова събота, Лазарица, Лазар. Три обредни ритуала са свързани с него - лазаруване, избиране на кумица и боенек. И трите са свързани с прехода към моминството, с любовта и задомяването.

На този ден групи от по шест-седем момичета на възраст от 10 до 16 години, облечени в празнични дрехи или невестински костюми и закичени с венци и китки, обикалят домовете в селото, като пеят обредни песни за всеки член от семейството, възхваляват деца, стари, млади, моми, ергени, невести, както и овчари, говедари, коняри. Домакините ги даряват с яйца и пари. Вярва се, че къщата, в която са влезли и пели лазарки, ще бъде честита през цялата година. Лазарките обхождат горите, реките и ливадите. С песен навлизат в нивите и пожелават богата реколта от раззеленилото се жито.

Православната църква отбелязва църковния празник Лазаровден, който е с подвижна дата и винаги е в предпоследната събота преди Великден. В календара на християнската църква празникът е свързан с един от най-вълнуващите евангелски сюжети - на възкресението на Лазар, живял в град Витания, близо до Йерусалим. Според евангелието, когато Спасителят е в земите отвъд река Йордан, Лазар се разболява и умира. Когато месията се връща, възкресява покойника на четвъртия ден от неговото погребение в знак на благодарност за проявеното от него гостоприемство.

Според средновековни ръкописи, Лазар живее още 30 години в строг пост и въздържание и е провъзгласен за първи епископ на град Китион на остров Кипър. На Лазаровден църквата отбелязва с празнична литургия възкресението на Лазар, както и паметта на свети мъченик Лазар Български, измъчван и убит на 23 април 1802 г.