Дорогие мои читатели, наконец-то мы с вами дождались Весны! Искренне поздравляю вас всех с этим замечательным событием. Скоро начнет пробуждаться природа и мы вместе с ней. У болгарского народа есть замечательная традиция дарить 1 марта друг другу мартенички. Таким образом они поздравляют близких, друзей, коллег и желают счастья, здоровья, долголетия. К этому дню в нашей школе был проведен конкурс мартеничек. Эти амулетики - маленькие символы весны - несут в себе положительную энергетику, а значит - поднимают настроение. Вот самые оригинальные.
Дорогие мои читатели, наконец-то мы с вами дождались Весны! Искренне поздравляю вас всех с этим замечательным событием. Скоро начнет пробуждаться природа и мы вместе с ней. У болгарского народа есть замечательная традиция дарить 1 марта друг другу мартенички. Таким образом они поздравляют близких, друзей, коллег и желают счастья, здоровья, долголетия. К этому дню в нашей школе был проведен конкурс мартеничек. Эти амулетики - маленькие символы весны - несут в себе положительную энергетику, а значит - поднимают настроение. Вот самые оригинальные.
Преди много, много години, от далечните Тибетски планини хан Исперих напуснал родния дом и тръгнал да дири плодородна земя за народа си прабългарски. Минал той много планини и реки, докато най-накрая спрял в земите на славяните, които го посрещнали радушно. Славянки с бели дрехи му носели бокали с напитки, а трапезите били отрупани с ястия - плодовете на тая благословена земя. Но на хана не му било весело, че тъгувал за своите близки - за майка си и сестра си Калинка. Седнал той на брега на голямата река и бисерни сълзи покапали по загорелите мъжки бузи, а взорът му се отправил молитвено към слънцето и боговете. И станало чудо. На рамото му кацнала бързокрила лястовичка. На нея Исперих разказал болката си. Лястовичката отлетяла към земите, откъдето дошли българите, и разказала с човешки глас на Калинка, че брат й има ново царство, че тъгува за нея и праща много здраве.
Зарадвала се Калинка и решила да прати хабер на своя братец. Свила китка от Зеленило, усукала я с бял вълнен конец и възелчетаза поздрав сторила - както българите словото пазели, та я пратила по лястовичката. Като мълния се понесло птичето и скоро кацнало на Испериховото рамо. Но от дългия път крилцето му се протрило и алена кръв обагрила вълната. Ханът радостен взел китката, разчел по възелчетата сестринския поздрав, накитил гърдите си с китката и мартеницата грейнала. Оттогава Исперих повелил на народа си: всеки да върже китка от пресукан бял и червен конец и на този ден да се кичи - за здраве и небесен благослов. Туй се случило на първи март и останало до наши дни. Записал от таврийските българи Николай Ников
Бабомартенска приказка В едно тъмно килерче, в едно плетено панерче живееха две кълбенца с пухени конченца. Първото беше бяло, бяло, сякаш в снежинки спало. Второто пък - червено, червено, сякаш в зора топено. Бяха останали двете мъничета от чифт коледни терличета – плетени, топли, червени, избродирани с бели елени... Ала Коледа отдавна мина, стихна огънят в бумтящата камина, звъннаха капчуците, а напоследък по улуците плиснаха новини от южните страни – със следващия птичи полет пристига сияйната Пролет! - Ами сега! – ревна едното кълбенце. – Поне да бях станало на врабченце палтенце... - Мхм... Аз пък можех да стана шапка за някоя премръзнала жабка... – второто кимна унило, опашленце-конченце подвило... - А напролет кой ще тръгне да се топли... – смесиха червенобели вопли. Плакаха, хълцаха двете кълбета, додето внезапно дочуха някой наблизо да шета. Що да видят – една бабка добричка тупа, подрежда, и то – сам-самичка. И на всичко отгоре – сам-самичка се смее... А за капак – сам-самичка си пее: Малко остава, малко остава – слънце изгрява, март наближава! Март месец, хора, за мене любим е,
Преди много,
много години, от далечните Тибетски планини хан Исперих напуснал родния дом и
тръгнал да дири плодородна земя за народа си прабългарски. Минал той много
планини и реки, докато най-накрая спрял в земите на славяните, които го
посрещнали радушно. Славянки с бели дрехи му носели бокали
с напитки, а трапезите били отрупани с ястия - плодовете на тая благословена
земя. Но на хана не му било весело, че тъгувал за своите близки - за майка си и
сестра си Калинка. Седнал той на брега на голямата река и бисерни сълзи
покапали по загорелите мъжки бузи, а взорът му се отправил молитвено към
слънцето и боговете. И станало чудо. На рамото му кацнала бързокрила
лястовичка. На нея Исперих разказал болката си. Лястовичката отлетяла към земите,
откъдето дошли българите, и разказала с човешки глас на Калинка, че брат й има
ново царство, че тъгува за нея и праща много здраве.
Зарадвала се
Калинка и решила да прати хабер на своя братец. Свила
китка от Зеленило, усукала я с бял вълнен конец и възелчета
за поздрав сторила - както българите словото пазели, та я пратила по
лястовичката. Като мълния се понесло птичето и скоро кацнало на Испериховото рамо. Но от дългия път крилцето му се протрило
и алена кръв обагрила вълната. Ханът радостен взел китката, разчел по възелчетата сестринския поздрав, накитил гърдите си с
китката и мартеницата грейнала. Оттогава Исперих повелил на народа си: всеки да
върже китка от пресукан бял и червен конец и на този
ден да се кичи - за здраве и небесен благослов. Туй се случило на първи март и
останало до наши дни. Записал от таврийските българи Николай Ников
Бабомартенска приказка В едно тъмно килерче, в едно плетено
панерче живееха две кълбенца с пухени конченца. Първото беше бяло, бяло, сякаш
в снежинки спало. Второто пък - червено, червено, сякаш в зора топено. Бяха останали двете мъничета от чифт коледни терличета – плетени, топли,
червени, избродирани с бели елени... Ала Коледа отдавна мина, стихна огънят в
бумтящата камина, звъннаха капчуците, а напоследък по улуците плиснаха новини
от южните страни – със следващия птичи полет пристига сияйната Пролет! - Ами сега! – ревна едното кълбенце. – Поне да бях станало на врабченце
палтенце... - Мхм... Аз пък можех да стана шапка за някоя премръзнала жабка... – второто
кимна унило, опашленце-конченце подвило... - А напролет кой ще тръгне да се топли... – смесиха червенобели вопли. Плакаха, хълцаха двете кълбета, додето внезапно дочуха някой наблизо да шета.
Що да видят – една бабка добричка тупа, подрежда, и то – сам-самичка. И на
всичко отгоре – сам-самичка се смее... А за капак – сам-самичка си пее: Малко остава, малко остава – слънце изгрява, март наближава! Март месец, хора, за мене любим е,
Конституція Україні. Статnя 10 Державною мовою в Україні є українська мова.
Держава забезпечує всебічний розвиток і функціонування української мови в усіх сферах суспільного життя на всій території України. В Україні гарантується вільний розвиток, використання і захист російської, інших мов національних меншин України. Держава сприяє вивченню мов міжнародного спілкування. Застосування мов в Україні гарантується Конституцією України та визначається законом.
Закон України «Про засади державної мовної політики». Стаття 31. Кожен має право вільно визначати мову, яку вважає рідною, і вибирати мову спілкування, а також визнавати себе двомовним чи багатомовним і змінювати свої мовні уподобання. 2. Кожен, незалежно від етнічного походження, національно-культурної самоідентифікації, місця проживання, релігійних переконань, має право вільно користуватися будь-якою мовою у суспільному та приватному житті, вивчати і підтримувати будь-яку мову.
В розмаїтті народів України є багато національностей. Кожний народ плекає свою рідну мову, мову своїх пращурів, бо народ існує, поки живе його мова. Серед них є і болгари. Дякувати Богу, ми маємо можливість спілкуватись рідною мовою, вивчати її в школі. 90% жителів нашого села називають болгарську мову рідною, а дітей Богданівського НВК можна назвати поліглотами. Вони знають державну українську, рідну болгарську, російську, що є міжнародною для всіх слов'ян, а також вивчають дві іноземні: німецьку та англійську. Це мене тішить як вчителя-філолога, і я намагаюсь робити все, що можу, для того, щоб мої учні вдосконалювали свої знання, збагачували лексикон. Це зробить їх життя яскравішим та успішнішим.
21-ви февруари -
Международен ден на майчиния език
Ден на Асоциацията на българските училища в чужбина
Международният ден на майчиния език е обявен през ноември 1999 г. на Генерална конференция на ЮНЕСКО.
Ежегодно от февруари 2000 г. този ден се отбелязва с цел насърчаване на многоезичието и културното разнообразие.
СПОРЕД ЮНЕСКО
Сред основните цели на ЮНЕСКО e запазването и съхраняването на повече от 6000-те езика, които съществуват в светa.
Организацията счита езиковото многообразие за един от най-мощните инструменти за опазване на материалното и нематериално наследство на човечеството. Тя активно подкрепя страните, които пълноценно използват всички методи на диалог и предаване на знания, насърчават езиковото многообразие, запазват образованието на майчин език, където това е възможно, и по този начин утвърждават културното многообразие като обществена ценност.
Според ЮНЕСКО всяка инициатива за насърчаване и разпространение на майчин език e не само част от езиковото многообразие, но и пособие за повишаване на осведомеността относно езиковитe и културни традиции по света и вдъхновява солидарност, основанa на разбиране, толерантност и диалог.
Няколко думи за българския език
·Първият славянски книжовен език е старобългарският. Той е и един от първите книжовни езици на Стария континент.
·Днес българският език със своята 11- вековна история обогатява европейското културно пространство и е един от 23-те официални езика на ЕС.
·За първи пътпрез ІХ век евангелски текстове са преведени на несвещен език /различен от старогръцки, латински и староеврейски/.
·Няколко века старобългарският език е всъщност международен книжовен езикза редица народи в Югоизточна Европа. България се налага като културен център за славянския свят, а езикът й се възприема като книжовен и държавен от други страни в Източна Европа и на Балканите /Влахия и Молдова/.
·Изграждането на книжовния руски и сръбски език е силно повлияно и подпомогнато от старобългарския. Покръстването на Киевска Русия през 988 г. и приемането на християнството там става с български книги.
·Руският фонетичен вариант на среднобългарския език от епохата на Втората българска държава, пренесен в Киевска Русия, и до днес е език на православните църковни богослужения в много славянски държави и е общ църковен език.
·В освободителните борби на народа ни българският език изиграва решаваща роля, заема централно място по време на Възраждането и е един от факторите при възникването на българската нация.
История славянобългарска
Паисий Хилендарски
Четете и знайте, за да не бивате подигравани и укорявани от други племена и народи. Твърде много обикнах българския род и отечество и много труд употребих да събирам от различни книги и истории, докато събрах и обединих историята на българския род в тая книжчица за ваша полза и похвала. Написах я за вас, които обичате своя род и българското отечество и обичате да знаете за своя род и език. Преписвайте тая историйца и платете, нека ви я препишат, които умеят да пишат, и пазете я да не изчезне!
Но някои не обичат да знаят за своя български род, а се обръщат към чужда култура и чужд език и не се грижат за своя български език, но се учат да четат и говорят по гръцки и се срамуват да се нарекат българи. О неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език? Или българите не са имали царство и държава? Толкова години са царували и са били славни и прочути по цялата земя и много пъти са взимали данък от силни римляни и от мъдри гърци. И царе, и крале са им давали своите царски дъщери за съпруги, за да имат мир и любов с българските царе. От целия славянски род най-славни са били българите, първо те са се нарекли царе, първо те са имали патриарх, първо те са се кръстили, най-много земя те завладели. Така от целия славянски род били най-силни и най-почитани и първите славянски светци и просияли от българския род и език, както и за това подред написах в тая история. И за това българите имат свидетелство от много истории, защото всичко е истина за българите, както вече и споменах.
Но поради що ти, глупави човече, се срамуваш от своя род и се влачиш по чужд език? Но, рече, гърците са по-мъдри и по-културни, а българите са прости и глупави и нямат изтънчени думи. Затова, казва, по-добре да се присъединим към гърците. Но виж, неразумни, от гърците има много народи по-мъдри и по-славни. Оставя ли някой грък своя език и учение и род, както ти, безумни, оставяш и нямаш никакви придобивки от гръцката мъдрост и изтънченост? Ти, българино, не се мами, знай своя род и език и се учи на своя език!
Поєзія - душа народу
РІДНА МОВА Мово рідна, слово рідне, Хто вас забуває, Той у грудях не серденько, А лиш камінь має. Як ту мову нам забути, Котрою учила Нас всіх ненька говорити, Ненька наша мила. У тій мові нам співали, Нам казки казали, У тій мові нам минувшість Нашу відкривали. От тому плекайте, діти, Рідну свою мову, Вчіться складно говорити Своїм рідним словом. С. Воробкевич
РОДНА РЕЧ
Родна реч, омайна ,сладка,
що звучи навред край мен;
реч на мама и на татка,
реч, що мълвя всеки ден.
Тя звънти, когато пея,
в радостни игри ехти;
вечер приказки на нея
баба тихо ми реди.
И над книгата унесен,
родна реч ми пак шепти…
Милва като нежна песен,
Като утрен звън трепти!
Ран Босилек
Есть много способов общенья:
Жест, мимика или сигнал.
Но вот в «прекрасное мгновенье»
Связь звуков человек познал!
Теперь известна сила слова!
И как богат язык людей!
Один вопрос тревожит снова:
Какой язык считать важней?
Кого ни спросишь, без сомненья,
Хоть это финн, словак, казах,
Ответят, не вступая в прения:
Вся красота в родных словах!
Ведь свой язык милее слуху,
И всех дороже тоже он.
Родной язык – основа духа.
Народом он введен на трон.
Ко Дню родного языка в школе было проведено несколько конкурсов. Предлагаю познакомиться с их победителями.
Конкурс юных филологов
Сочинение-миниатюра
Волшебная сила слова
В мире существует невидимая сила. Она является одновременно оружием и лекарем, а также способна изменять нас, людей, и окружающий мир. Это сила слова.
«Словом можно убить, словом можно спасти, словом можно полки за собой повести!» - так сказал Вадим Шефнер. И действительно, одно – единственное слово может пробудить в человеке как злость, отчаяние, так и чувство радости, сделать счастливым.
Слова имеют над нами волшебную силу. Поэтому прежде чем что-то сказать, надо сначала хорошенько подумать. Часто бывает, что необдуманным словом мы обижаем друг друга, а потом становится очень стыдно за это.
Но бесконечно говорить тоже нельзя. Иногда надо просто помолчать, послушать других. Недаром слова сравнивают с листьями: дерево, производящее их очень много, приносит мало плодов. Великий Шекспир писал так: «Где мало слов, там вес они имеют».
Словом надо пользоваться крайне осторожно, чтобы не навредить другим и, тем более, себе. Очень много об этом говорится в Библии. Вот одно из высказываний мудрого царя Соломона:
- Кто хранит уста свои, тот бережет душу свою, а кто широко открывает рот свой, тому беда.
Очень хочется, чтобы наши слова были «золотыми яблоками в серебряных сосудах», которые лечат, а не причиняют боль.
Ирина Дукова, ученица 11 класса
Приказка «Кученцето и глухарчето»
Когато Веселинка навърши седем години, тя получи от родителите си дългоочакван подарък: едно мило кученце и му даде необикновенно име Чижик.
През един пролетен ден Веселинка и малкият и приятел излязоха навън.
Кученцето не можа да се нарадва на топлото време. Слънцето го галеше, а то радостно скачаше, бягаше из двора.
Мина се време. Както винаги, детето и кученцето бягаха отвън. Изведнъж Чижика резко спря до едно цвете. Това беше глухарче. Момичето повика майка си:
- Мамо, я гледай, какво намери кученцето.
- Какво?
- Ела да видиш.
Майка и дойде и каза:
- Дъще, твоето куче намери първото глухарче.
- Какво значи «глухарче"? – попита детето.
Майка му се усмихна:
- Това е мило жълто цветенце, от което такива малки момиченца, като тебе, си плетат хубави венци. Освен това глухарчето е билка. Тя е полезна за хората, а пчелите и осите обичат да събират от нея прашец. След цветенето то образува съцветие от мнозина парашути, които вятъра разнася по света.
- Да-а, интересно цветенце – каза възхитено Веселинка. И кученцето дълго не можа да си откъсне очите от глухарчето.
Оттогава през всяка пролет момиченцето и малкият му приятел идват на това място, където Чижикът намери първото глухарче.
Анжелика Арабаджийска, ученичка от 6 клас Конкурс знатоков русского языка
Команда "Эрудит"- учащиеся 7 класса
Светлана Корабельникова,
ученица 6 класса
Татьяна Златєва,
ученица 5 класса
Конкурс "Юный переводчик"
Книгата е прозорец към света.- Книга - окно в мир. Без мъка няма наука. Без наука няма сполука. - Без муки нет науки. Без науки нет удачи, благополучия. Каквото повикало, такова се обадило. - Как аукнется, так и откликнется.
Чистотата е здраве. -Чистота - залогздоровья. Който пее, зло не мисли. -Кто поет, о злом не думает. Едно е слънцето, но грее всички хора. - Солнце одно, но греет всех людей.
Който каквото прави, за себе си го прави. - Кто делает что-то хорошее или плохое, для себя его делает. Приятел в нужда се познава. - Друг познается в беде. С добър другар и в зло време е весело. - С хорошим другом и в тяжелое время весело. Бащата и майката цена нямат. - Отцу и матери цены нет. Майчица - златна сенчица. - Мамочка - сильная защита. Дето старо не се почита, там за добро недей пита. - Где не почитают старых людей, там о добре не спрашивай. На лъжата краката са къси. - У лжи ноги короткие. Който не работи, не бива да яде. - Кто не работает, не должен есть. Богат е, който е здрав. - Богат тот, кто здоров. Трудът за човека е здраве и живот. - Труд для человека - здоровье и жизнь. Изгубеното време никога не се връща. - Потерянное время никогда не возвращается. Болгары. Хоро В конкурсе презентаций победил Алексей Попазов, ученик 7 класса
Конституція Україні. Статnя 10 Державною мовою в Україні є українська мова.
Держава забезпечує всебічний розвиток і функціонування української мови в усіх сферах суспільного життя на всій території України. В Україні гарантується вільний розвиток, використання і захист російської, інших мов національних меншин України. Держава сприяє вивченню мов міжнародного спілкування. Застосування мов в Україні гарантується Конституцією України та визначається законом.
Закон України «Про засади державної мовної політики». Стаття 31. Кожен має право вільно визначати мову, яку вважає рідною, і вибирати мову спілкування, а також визнавати себе двомовним чи багатомовним і змінювати свої мовні уподобання. 2. Кожен, незалежно від етнічного походження, національно-культурної самоідентифікації, місця проживання, релігійних переконань, має право вільно користуватися будь-якою мовою у суспільному та приватному житті, вивчати і підтримувати будь-яку мову.
В розмаїтті народів України є багато національностей. Кожний народ плекає свою рідну мову, мову своїх пращурів, бо народ існує, поки живе його мова. Серед них є і болгари. Дякувати Богу, ми маємо можливість спілкуватись рідною мовою, вивчати її в школі. 90% жителів нашого села називають болгарську мову рідною, а дітей Богданівського НВК можна назвати поліглотами. Вони знають державну українську, рідну болгарську, російську, що є міжнародною для всіх слов'ян, а також вивчають дві іноземні: німецьку та англійську. Це мене тішить як вчителя-філолога, і я намагаюсь робити все, що можу, для того, щоб мої учні вдосконалювали свої знання, збагачували лексикон. Це зробить їх життя яскравішим та успішнішим.
21-ви февруари -
Международен ден на майчиния език
Ден на Асоциацията на българските училища в чужбина
Международният ден на майчиния език е обявен през ноември 1999 г. на Генерална
конференция на ЮНЕСКО.
Ежегодно от февруари 2000 г. този ден се отбелязва с
цел насърчаване на многоезичието и
културното разнообразие.
СПОРЕД
ЮНЕСКО
Сред основните цели на ЮНЕСКО e запазването и
съхраняването на повече от 6000-те езика, които съществуват в светa.
Организацията счита езиковото многообразие за един от най-мощните инструменти за опазване
на материалното и нематериално наследство на човечеството. Тя активно
подкрепя страните, които пълноценно използват всички методи на диалог и
предаване на знания, насърчават езиковото многообразие, запазват образованието
на майчин език, където това е възможно, и по този начин
утвърждават културното многообразие като
обществена ценност.
Според ЮНЕСКО всяка инициатива за насърчаване и
разпространение на майчин език e не само част от езиковото многообразие, но и
пособие за повишаване на осведомеността относно езиковитe и културни традиции
по света и вдъхновява солидарност,
основанa на разбиране, толерантност и диалог.
Няколко думи за българския език
·Първият славянски книжовен език е
старобългарският. Той е и един от
първите книжовни езици на Стария континент.
·Днес българският език със своята 11- вековна
история обогатява европейското културно пространство и е един от 23-те
официални езика на ЕС.
·За първи пътпрез ІХ век евангелски текстове са
преведени на несвещен език /различен от старогръцки, латински и
староеврейски/.
·Няколко века старобългарският език е всъщност международен книжовен език
за редица народи в Югоизточна Европа.
България се налага като културен център за славянския свят, а езикът й се
възприема като книжовен и държавен от други страни в Източна Европа и на
Балканите /Влахия и Молдова/.
·Изграждането на книжовния руски и сръбски език е силно повлияно и подпомогнато от
старобългарския. Покръстването на Киевска Русия през 988 г. и приемането
на християнството там става с български книги.
·Руският фонетичен вариант на среднобългарския
език от епохата на Втората българска държава, пренесен в Киевска Русия, и до
днес е език на православните църковни богослужения в много славянски държави и
е общ църковен език.
·В освободителните борби на народа ни българският
език изиграва решаваща роля, заема централно място по време на Възраждането и е
един от факторите при възникването на българската нация.
История
славянобългарска
Паисий
Хилендарски
Четете и знайте, за да не
бивате подигравани и укорявани от други племена и народи. Твърде много обикнах
българския род и отечество и много труд употребих да събирам от различни книги
и истории, докато събрах и обединих историята на българския род в тая книжчица
за ваша полза и похвала. Написах я за вас, които обичате своя род и българското
отечество и обичате да знаете за своя род и език. Преписвайте тая историйца и
платете, нека ви я препишат, които умеят да пишат, и пазете я да не изчезне!
Но
някои не обичат да знаят за своя български род, а се обръщат към чужда култура
и чужд език и не се грижат за своя български език, но се учат да четат и говорят
по гръцки и се срамуват да се нарекат българи. О неразумни и юроде! Защо се
срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език? Или
българите не са имали царство и държава? Толкова години са царували и са били
славни и прочути по цялата земя и много пъти са взимали данък от силни римляни
и от мъдри гърци. И царе, и крале са им давали своите царски дъщери за съпруги,
за да имат мир и любов с българските царе. От целия славянски род най-славни са
били българите, първо те са се нарекли царе, първо те са имали патриарх, първо
те са се кръстили, най-много земя те завладели. Така от целия славянски род
били най-силни и най-почитани и първите славянски светци и просияли от
българския род и език, както и за това подред написах в тая история. И за това
българите имат свидетелство от много истории, защото всичко е истина за
българите, както вече и споменах.
Но
поради що ти, глупави човече, се срамуваш от своя род и се влачиш по чужд език?
Но, рече, гърците са по-мъдри и по-културни, а българите са прости и глупави и
нямат изтънчени думи. Затова, казва, по-добре да се присъединим към гърците. Но
виж, неразумни, от гърците има много народи по-мъдри и по-славни. Оставя ли
някой грък своя език и учение и род, както ти, безумни, оставяш и нямаш никакви
придобивки от гръцката мъдрост и изтънченост? Ти, българино, не се мами, знай своя род и език и се учи на своя език!
Поєзія - душа народу
РІДНА МОВА Мово рідна, слово рідне, Хто вас забуває, Той у грудях не серденько, А лиш камінь має. Як ту мову нам забути, Котрою учила Нас всіх ненька говорити, Ненька наша мила. У тій мові нам співали, Нам казки казали, У тій мові нам минувшість Нашу відкривали. От тому плекайте, діти, Рідну свою мову, Вчіться складно говорити Своїм рідним словом. С. Воробкевич
РОДНА РЕЧ
Родна реч, омайна
,сладка,
що звучи навред край
мен;
реч на мама и на
татка,
реч, що мълвя всеки
ден.
Тя звънти, когато пея,
в радостни игри ехти;
вечер приказки на нея
баба тихо ми реди.
И над книгата унесен,
родна реч ми пак
шепти…
Милва като нежна
песен,
Като утрен звън
трепти!
Ран Босилек
Есть много способов общенья:
Жест, мимика или
сигнал.
Но вот в «прекрасное
мгновенье»
Связь звуков человек познал!
Теперь известна сила
слова!
И как богат язык людей!
Один вопрос тревожит снова:
Какой
язык считать важней?
Кого ни спросишь, без
сомненья,
Хоть это финн, словак,
казах,
Ответят, не вступая в
прения:
Вся красота в родных словах!
Ведь свой язык милее
слуху,
И всех дороже тоже он.
Родной язык – основа
духа.
Народом он введен на трон.
Ко Дню родного языка в школе было проведено несколько конкурсов. Предлагаю познакомиться с их победителями.
Конкурс юных филологов
Сочинение-миниатюра
Волшебная сила слова
В мире существует невидимая сила. Она
является одновременно оружием и лекарем, а также способна изменять нас, людей,
и окружающий мир. Это сила слова.
«Словом можно убить, словом можно спасти, словом
можно полки за собой повести!» - так сказал Вадим Шефнер. И действительно, одно
– единственное слово может пробудить в человеке как злость, отчаяние, так и чувство
радости, сделать счастливым.
Слова имеют над нами волшебную силу.
Поэтому прежде чем что-то сказать, надо сначала хорошенько подумать. Часто
бывает, что необдуманным словом мы обижаем друг друга, а потом становится очень
стыдно за это.
Но бесконечно говорить тоже нельзя. Иногда
надо просто помолчать, послушать других. Недаром слова сравнивают с листьями:
дерево, производящее их очень много, приносит мало плодов. Великий Шекспир
писал так: «Где мало слов, там вес они имеют».
Словом надо пользоваться крайне осторожно,
чтобы не навредить другим и, тем более, себе. Очень много об этом говорится
в Библии. Вот одно из высказываний
мудрого царя Соломона:
- Кто хранит уста свои, тот
бережет душу свою, а кто широко открывает рот свой, тому беда.
Очень хочется, чтобы наши слова были
«золотыми яблоками в серебряных сосудах», которые лечат, а не причиняют боль.
Ирина Дукова, ученица 11 класса
Приказка «Кученцето и глухарчето»
Когато Веселинка навърши седем години,
тя получи от родителите си дългоочакван подарък:
едно мило кученце и му даде необикновенно име Чижик.
През
един пролетен ден Веселинка и малкият и приятел излязоха навън.
Кученцето не можа да се
нарадва на топлото време. Слънцето го галеше, а то радостно скачаше, бягаше из
двора.
Мина се време. Както винаги, детето и
кученцето бягаха отвън. Изведнъж Чижика резко спря до едно цвете. Това беше глухарче. Момичето повика майка си:
- Мамо, я гледай, какво намери
кученцето.
- Какво?
- Ела да видиш.
Майка и дойде и каза:
- Дъще, твоето куче
намери първото глухарче.
- Какво значи «глухарче"? – попита детето.
Майка му се усмихна:
- Това е мило жълто цветенце,
от което такива малки момиченца, като тебе, си плетат хубави венци. Освен това глухарчето е билка. Тя е полезна за хората, а пчелите и осите обичат да събират
от нея прашец. След цветенето то образува съцветие от мнозина парашути,
които вятъра разнася по света.
- Да-а, интересно цветенце –
каза възхитено Веселинка. И кученцето дълго не можа да си откъсне очите от глухарчето.
Оттогава през всяка пролет момиченцето и малкият
му приятел идват на това място, където Чижикът намери първото глухарче.
Анжелика Арабаджийска, ученичка от 6 клас Конкурс знатоков русского языка
Команда "Эрудит"- учащиеся 7 класса
Светлана Корабельникова,
ученица 6 класса
Татьяна Златєва,
ученица 5 класса
Конкурс "Юный переводчик"
Книгата е прозорец към света.- Книга - окно в мир. Без мъка няма наука. Без наука няма сполука. - Без муки нет науки. Без науки нет удачи, благополучия. Каквото повикало, такова се обадило. - Как аукнется, так и откликнется.
Чистотата е здраве. -Чистота - залогздоровья. Който пее, зло не мисли. -Кто поет, о злом не думает. Едно е слънцето, но грее всички хора. - Солнце одно, но греет всех людей.
Който каквото прави, за себе си го прави. - Кто делает что-то хорошее или плохое, для себя его делает. Приятел в нужда се познава. - Друг познается в беде. С добър другар и в зло време е весело. - С хорошим другом и в тяжелое время весело. Бащата и майката цена нямат. - Отцу и матери цены нет. Майчица - златна сенчица. - Мамочка - сильная защита. Дето старо не се почита, там за добро недей пита. - Где не почитают старых людей, там о добре не спрашивай. На лъжата краката са къси. - У лжи ноги короткие. Който не работи, не бива да яде. - Кто не работает, не должен есть. Богат е, който е здрав. - Богат тот, кто здоров. Трудът за човека е здраве и живот. - Труд для человека - здоровье и жизнь. Изгубеното време никога не се връща. - Потерянное время никогда не возвращается. Болгары. Хоро В конкурсе презентаций победил Алексей Попазов, ученик 7 класса
