Наш край

                                       
                               

                                 Авторы Таьтяна Добрева и Анна Медведь

                      

Автор презентации о Приазовском краеведческом музее - Марина Катрич.

                                       Немного истории

В соцветии народов Украины проживают люди разных национальностей. Среди них – болгары,предки которых вынуждены были покинуть свою родину. Причиной стало пятивековое турецкое иго. Наши прадеды не хотели, чтобы мы, их потомки, были рабами. Оставив родную землю, дома и все нажитое, они отправились искать лучшую, свободную жизнь для себя, своих детей и внуков.       Нелегко далось им это решение. Вот маленький отрывок из книги болгарского историка Г. Великова «Къде сте наши?!...»

   «…Стягат се за път, незнаен, далечен. Какво ли ги чака там… Тук остава всичко минало, където прекараха своето детство, младост, първа любов. Оставят гробовете на близки – на родители, на деца, братя и сестри! Затова сега духовете им реят над местността и шептят от мъка по своите напускащи близки с пожелание:  «Дано там, на новите места, видят малко спокойствие и човешки правдини!»

   Най – после някой силно извиква: «Тръгваме!» Плач огласява района на две махали. Последни погледи на всичко родно и мило. «Боже, защо не се смилиш над нас, защо ни наказваш?! Ще се върнем ли отново тук у нас?..»

   Много людей погибло на пути к лучшей жизни. Наши предки добрались до Бессарабии, где прожили 6 лет (с1854-го по 1860-й). Когда же Бессарабия отошла к молдавскому княжеству, подвластному Турции, снова начались репрессии. Тогда беженцы из Болгарии узнали о том, что в Таврии, откуда ушли ногайцы, освободились плодородные земли. К тому же, был Указ Екатерины Второй о больших льготах для всех народов, желающих поселиться здесь.

   Так в 1861-62 годах возникли болгарские поселения в наших краях. В селах Богдановка (тогда Чушмелий Долни ) и Степановка Вторая (Чушмелий Горни) и сейчас проживает более 90% болгар.

   Пустовавшие земли ожили. На месте ковыля выросли сады, виноградники. На берегу реки Корсак огородники выращивали знаменитый болгарский перец и другие овощи. Более 150-ти лет прошло с тех пор. На долю болгар выпали новые трудности: революции, войны, голодоморы. И свои радости. Так распорядилась судьба.

   Мы, потомки свободолюбивых людей, которых в Болгарии называют «сливками болгарской нации», родились и живем в Украине. Трудимся на благо нашей родины, но помним свою историю. И это нормально, потому что «сила человека в его корнях» (пословица). Благодаря тому, что мы живем в демократическом государстве, наши дети имеют возможность изучать наряду с украинским, русским, немецким, английским и родной болгарский язык.

        Моя малая родина

   Наш Приазовский район - один из лучших в Запорожской области. Он самый большой по площади и самый многонациональный. И люди здесь живут самые - самые. Они умеют очень многое и делают все с душой.
   Несмотря на то, что у нас нет роскошной зелени и помпезных сооружений, мы любим свой край, потому что здесь мы родились, здесь проходит наша жизнь.
   Приазовский район богат плодородными землями, на которых хлеборобы выращивают зерновые культуры и подсолнечник. Золотые поля пшеницы и огромные цветки подсолнуха вдохновляют на создание поэтических строк.

   Побережье Азовского моря, лесополосы  пестреют различными полевыми цветами. Сюда мы приезжаем, чтобы пообщаться с природой, поправить здоровье.Морской прибой успокаивает от мирской суеты, а соленая вода и ласковое солнышко заряжают наш организм энергией, исцеляет.
   В Приазовье трудятся люди разных специальностей: хлеборобы, инженеры, учителя, врачи, финансисты, милиционеры - и многих других, неприметных, но очень нужных. Среди них есть и творческие люди, которые прославляют свою малую родину в песнях и стихотворениях. 

                                                             Земля Таврийская

На свете нет милей земли Таврийской!
Гостеприимства, щедрости размах!
Здесь давно живут семьею дружной
Болгарин, русский, немец и казах.
Албанцы, греки, чехи и евреи
Здесь Родину вторую обрели,
И в мире места нет теперь милее,
Чем краешек украинской земли!
И солнца хватит всем у нас, и хлеба,
И песни льются радостно в тиши...
Пусть крепнет дружба, край наш процветает!
И пусть Господь нас всех благословляет,
И неизменно верным будет путь!

                                                            Татьяна Ткаченко

                        Мій край 

        Я народилася у тім краю,

        Де вітер виграє на полинових струнах,

        Де ранок голубий, як у раю,

        Вливає в душі життєдайний трунок.

        Тут степ в мереживі весни,

        Як велет,  з праху воскресає,

        Буянням трав встає із сивини,

        Тюльпаном диким ніжно проростає.   

        В моїм краю шепоче море,

        Журливі чайки вись хвилюють.

        Тут влітку поле неозоре

        Кларнети сонячні цілують.

        Хвала тобі, мій краю степовий!

        Перед тобою голову схиляю.

        Для мене ти, як батечко, святий, 

        Лише тобі в любові присягаю. 

                                Р.І. Грищенко



          Рідне Приазов'я

...Від меж Херсона до Бердянська 
Розквітла Таврії земля:
То праця трударів велика
Ії простори оновля.

В одних ділах зімкнули пави
Болгарин, грек і білорус,
Син України, росіянин
Й загадка краю - гагауз.

Чуття єдиної родини
У серці кожного живе.
Нова ця спільність історична
Для нас, таврійців, над усе.

                                       Ф.Ф. Кулик 

        Ода Приазовью

...Приазовье, Приазовье,
Моря шум и шепот трав,
И пшеничное раздолье,
И сады вместо дубрав.

Из столетий среди пашен
В новый век плывет курган.
Лебединой дивной чашей 
Разливается лиман.

Приазовье, Приазовье,
Пена волн, акаций цвет.
Приазовье, Приазовье,
Гроздья светлые в листве...

Приазовье, Приазовье,
На токах пшеницы вал.
Принимай, страна, к застолью
Приазовский каравай!

Села, нивы,села, нивы...
В селах кто здесь не живет!
И певучий, и смешливый,
И приветливый народ...

Берег лентой вьется, вьется,
К кручам ластится волна.
Песня жаворонка вьется,
Моря даль ясным-ясна.

                                          В.В. Мельников

Наш край прекрасен в любое время года. Особенно весной,когда просыпается природа, когда  благоухает от цветов воздух, а птичий хор не смолкает до вечера.

           

 Весенний рай

Весной просыпаются жизнь и краса,
Становятся выше, синей небеса,
Весной начинается сиреневый рай.
На сказку похож любимый наш край! 

В белой дымке садов утопает село -
Приятно глазам, на душе весело.
Благоухает цветочное море
На солнышке и на просторе.

Вот царская корона величаво
Колокольчиками покачала.
Как зорька, алеет тюльпанов поляна.
Гиацинты душистые пестреют пьяно.

Нарциссы любуются своею красой,
И белеют ландыши, покрытые росой.
Безмерно чарует роскошь пиона.
Своею нежностью влечет анемона.

Жасминовый куст, как облако нежное,
С неба сброшенное безбрежно.
Майская роза, как невеста,
Зачарует - не сдвинешься с места.

В сказке весенней любимый наш край! 
Пусть не исчезнет этот рай!

                                             М.Ф.Буц. 

Творческие работы моих учеников о достойных    людях нашего края 


Професор от Богдановка

       

  Ние, жителите на приазовския край, обичаме своята малка родина за безкрайното Азовско море, за плодородните полета,чудните овощни градини и лозя. Това е нашето богатство. Но най-голямото богатство на света са хората, които със своя труд и топлите сърца подобряват живота в нашата Родина. 
   Един от тези достойни хора е нашият земляк Леонид Иванович Михов. Това е човек с чиста душа и открито към хората сърце. Благодарение на своя талант и трудолюбие, едно селско момченце,пораснало в многодетно семейство, стана професор, академик.
                                                                                                             Читать дальше

                                       Проект

     Авторите са ученици от 8 клас


                Секретът на неговото дълголетие е добротата му

Няма човек в Богдановка, който не знае дядо Геню Янев. Той привлича хората със своята доброта. Сърцето му е открито към всеки, който иска с него да поговори. В селото всички ласкаво го наричат «петел», «петелчето Геню». От млади години и досега, където и да ни иди, винаги пее български народни песни, които бе наследил от майка си...
Читать дальше

PS.

Дядо Геню вече го няма  с нас. Той почина на 100 години, ала завинаги остана жив в нашите сърца като един светъл човек, който обичаше да пее. 
Читать дальше

                                                                                  Есе. Авторът е М. Буц

                             

                 Най-колоритната личност в моя род е татко ми

Сутрин… Слънцето надниква в моя прозорец. Аз се събуждам от това, че слънчевите лъчи ме галят. Радостно ми е да срещам новия ден. Защото ще имам много приятни срещи с моите приятели, ала най се радвам на своите родители.

   Искам да ви разкажа за татко ми. Той се казва Цвятков Иван Иванович. Роди се на 11 септември 1955 година в село Степановка Втора, където живее досега.

    Татко е фермер. Мисля, че няма по-благородна работа, от която да отглеждаш хляб. Тук трябва не просто да работиш, а да си влагаш душата в работата, както прави татко ми. Той обича земята, грижливо се отнася към техниката и прави всичко по съвест. Пък земята му плаща затова с голяма реколта.

   Татко ми всичко може. Той не се страхува от никаква работа. Ала трудолюбието е само една от татковите добрини. Аз го обичам затова, че той е добър и интересен човек. Обича да се шегува. С него е леко и спокойно.

   Моят  татко има много приятели, защото винаги е готов да помогне, никога няма да остави човек в беда. Той е порядъчен и не хвърля думите си на вятъра.

   Като моят татко няма такъв повече на света, затова аз много го обичам.

                                                            Таня Цвяткова, ученичка от 8 клас

                               Моята майчица

Моята майчица е обикновенна селска жена, ала за мен тя е най-важен човек на света. Тя е най-добра, най-нежна, най-мила. Не си представям живота без мама.

   Майчиният ден се започва рано-рано, когато всичките още спят. Ние имаме голямо стопанство, и то се нуждае в ухажване. Но когато аз и братчето ми се събуждаме, на масата винаги има вкусна закуска. Мама ни изпраща на училище с добри напътствия. Когато се връщаме, всичко е подредено, сготвен е обяда. Аз понякога мисля: «Как мама всичко успява да направи на време?».

   Мама по цели дни работи, ала тя не е само добра домакиня, а и грижлива майка, хубав човек, красива жена.

   Най-обичам вечерно време, когато мама повече не работи. Ние се затваряме в моята стая да си поговорим. Аз и разказвам за своите радости и проблеми, пък тя спокойно и внимателно ме слуша. Понякога ми дава добри, мъдри съвети, които са много важни за мен.

   Искам и аз, когато порасна, да стана такава важна и необходима за своите деца.

                                                       Алина Шунтова, ученичка от 8 клас

                               Моят дядо за мен е най-хубав

Добър, весеел, благонадьожен, мъжествен, работлив. Тези всичките думи  искам да кажа за моя дядо, татковия баща, Михов Анатолий Константинович. Той се роди през 9 юли 1943 година. От ранно детство дядо Толю остана сираче. Баба му беше за него и майка, и баща. Расна той в голяма сиромашия. Прекара глад. Но тежкия живот му помогна да стане човек с голямо сърце и силна воля.

   Дядо направи всичко да не бедуват неговите деца и внучета. Детството на татко ми и чичо беше щастливо. Те в нищо не се нуждаеха. И двамата получиха висшо образование.

   Сега дядо Толю е на 63 години . Той вече се е пенсионирал, обаче продължава да се труди. Работи много и тежко, защото има още една цел в живота: да помогне да пораснат безбедно неговите внучета (аз и братчето ми Костю).

    Дядо излъчва безкрайна доброта. От ранното си детство помня неговия  любещ, възхитен поглед. Ние с Костю сме за него най-хубави деца на света. Като поискаме от дядо нещо, той не знае дума «няма». Винаги ще помогне, винаги ще направи всичко възможно и невъзможно.

   Аз се гордея, когато чувам, как за дядо Толю говорят неговите приятели. А приятели той има половина село. Дядо на никому не е извършил зло. Помага на всеки човек, който се нуждае в неговата помощ.

   Дядо Толю е весел, общителен, обича да шегува, да пее и да танцува. Той обича беззлобно да се посмее не само над другите, а по-често над себе си.

   Моят дядо е хубав специалист като електрик, машинист на зърноочистителен агрегат, строител и изобщо има златни ръце. Той за всичко се взема и всичко може да прави.

     Сега разбрахте ли, защо дядо ми Толю е най-хубав за мене?

                                                                          Инна Михова, ученичка от 8 клас

               

                                     Моята баба

   От всички своите роднини най – обичам баба ми по татковата линия. Баба Лена е на 67 години, ала мога да кажа, че тя е моята  най-добра приятелка. Баба ми е много добра жена с мек характер. Още тя е мъдра и търпелива. С нея аз се деля със своите най-съкровени  мисли, разказкам й за проблемите си. И тя добре ме разбира и ми дава мъдри съвети. В тежка минута баба винаги е до мен.

   Когато тръгнах на училище, баба всеки ден идваше на голямата почивка да ме види, да ми донесе нещо сладичко. Сега аз ходя при нея. Много ми е мъчно, когато не я виждам макар един нен. Когато баба боледува, аз ухажвам за нея. Тя много се радва, когато ме вижда. Аз обичам баба Лена, и за мен тя винаги ще бъде най-хубава.

                                                           Даша Петкова, ученичка от 8 клас

                          Най-колоритната личност в моя род

   На края на 19-ят век, по-точно през 1899 година, родило се на света едно момченце. Родителите му дали чудесно име – Федот. То раснало здраво, пъргаво и весело. Това палаво, немирно дете не обичало да сиди на едно място, затова с него все нещо се е случвало.

   Минало се време. Момчето пораснало и се превърнало на един висок, красив, със силна воля човек. Но приключения, както и в детството, продължавали да му съпътствуват  през всичкия живот.

   През 1918 година в нашата страна започва гражданска война. В приазовския край властта взе Деникин. Той мобилизира всичките юнаци в своята армия. Федот с няколко едноселци попада в град Севастолол, където трябва да мине курс на млад войник.

   По това време Махното изтласква войските на Деникин към Черното море. Деникинците оставят своите новобранци, сядат на корабите и напущат Крим. Федот и неговите колеги по службата попадат в плен, гладуват. Съдържат ги в казармата и ги пазят румънските войници, които лошо говорят руски. Пленниците били 100 човека. И всичките са гладни.

   Веднъж румънците им дожаля за тях. Те, както не съвсем могат да се изяснят по-руски, почнаха с думи и жести да показват, че им трябва два човека, които могат да заколят две крави за да нахранят пленниците. Те замряха от страх:  помислиха, че искат тях да колят. Най-после се разбраха.

   През  малко  време  махновците пуснаха пленниците и те благополучно се върнаха в семействата си.

   Интересно ли ви е, коя е тази колоритна личност в моя род? Това е моят прадядо Радев Федот Савельевич. Пък ми разказа за него дядо ми Степан Федотович.

                                                           Лиля Генчева, ученичка от 8 клас
                                                            в Богдановското училище

                                           Моят прапрадядо

   Аз съм щастлива, че се родих в едно голямо семейство. Имам родители, три сестри, две племеннички, една баба и два дядовци. Много се интересувам от живота на моя род и имам възможност да го науча.

   Я послушайте и вие, какво ми разказа дядо Степан, татко на майка ми.

   Ние сме с тебе, момиче, от голям род. Аз много знам за своите близки и искам,  докато съм жив, да се споделя със своите знания. Много се радвам, че и на вас това е интересно.

   Ще ти разкажа за своя прадядо, а твоя прапрадядо, който се казваше Чернев Маврикий Савельевич. Роден е той през 1828 година в Бесарабия, където неговите деди се преселили от България.

   През 1962 година, когато в Русия отмениха крепостното право, той и още няколко негови едноселци със своите семейства се преселиха в нашия край. Настаниха се на брега на река Корсак, която беше в онова време широка и дълбока. В нея имаше много риба, и кораби плуваха към Азовското море, а на ливадите растеше сочна трева.

Дядо Маврикий беше крепък човек със силна воля и силен дух. Семейството му състоеше от шест човека: него, жена му, дъщеря им Ева и трите им сина: Димитър, Васил и най-малкия Савелий, който беше на 12 години. От Бесарабия те вървяха три месеца като караха със себе си стадо от четиристотин овце. В мнозина каруци бяха впрегнати волове.
        Прадядо ми беше от тези българи, които основаха нашето село. Те го нарекоха Чушмелий Долни. Както не се страхуваха от работа дядо заедно с другите семейства  гледаха големи  градини  с пипер и други зеленчуци, насадиха лозя и овощни градини, отглеждаха зърнени храни. В дядовото семейство имаше кой да работи, защото тук им се роди още шест сина. В Чушмелий по какъвто начин те се мениха фамилното име от Черневи на Радеви. Причината не знам и досега, но от рода на дядо Маврикий вземат начало всичките семейства в Богдановка. Ето това е всичко!

                                                      Юля Генчева, ученичка от 8 клас

                                    С поклон към скъпите преподаватели

Конкурс «Аз съм българин…». Автор - Алина Сапоговска, ученичка от 11 клас в Богдановското училище Приазовско, Запорожка оласт.

Уважаема редакция! Аз участвувам в конкурса «Аз съм българин…» за първи път. През тази година завършвам училището. Планирам  да  продължа учението си, защото считам, че не може човек да живее пълноценно, ако не се учи. Искам да се споделя с мислите си за ролята на знанията в нашия живот и да побдагодаря своите учители, които ми помогнаха да стана такъва, каквато ме има.

Наистина, науката е слънце, което огрява нашия живот и ни прави по – съвършенни и по – щастливи. Къде щяхме да бъдем без нея? В пещерния век? Знанията ни помагат да се запознаваме с таинствата на природата, на околната среда за да избегнем от опасности. Те дават на човека свобода. Колкото повече знаеш и се ориентираш в живота, толкова по – тежко другите да ти наложат своята воля. Знаещ човек става майстор на делото си и може да осигури своя живот. И макар че да се учиш не е леко, в знанията има величие и красота. Те са по – скъпи от перли. Времето уничтожава съкровищата, пък мъдрия и знаещия човек вечно трябва на някого. Величието му е  в разума и в знанията, а не в рода и в произхождението. Една руска пословица гласи: «Учить – ум точить». Най – голямата нищета е невежеството, а умния и без пари е богат.

   На света има много хора, които се учат, колкото живеят, за да предават знанията си на другите. Те завинаги остават в сърцата на своите ученици, защото «сеят разумно, добро, вечно». Тези хора са учителите. Аз много се радвам, че съм ученичка от Богдановското училище, където ме учат чудесни учители.

   Скъпи, любими мои! За единайсет години вие ме научихте много неща. Това  не е само знания по определени учебни предмети. Това е нещо повече. Вие давахте на мене и на моите съученици правилни съвети, указвахте на нашите грешки, възпитвахте в нас най – хубавите човешки качества. Вие станахте за нас второ семейство. Аз ви благодаря за всичко! Всеки от вас много обичам и уважавам. Но има няколко учителя, които ми са особено близки, които ме разбират повече от другите и винаги ми помагат.

   Моята първа учителка Лариса Гавриловна Михова е една от тях. Благодарение на нейната слънчева усмивка и добрите и очи, които ме срешнаха на училищния праг в първи клас, аз не се уплаших и смело влязох в класната стая. Учението стана за мене радост, а Лариса Гавриловна ни помага и ни поддържа досега.

   Много ме научи Мария Фьодоровна Буц. Тя е добра и мъдра. Нейните уроци са най – интересни. Аз много ми харесва, че училището за нея не е просто работа, а любима работа. Мария Фьодоровна с разбиране се отнася към своите ученици. Тя ми добавлява желание да се уча. Съчинява много красиви стихотворения, които ми се иска да слушам винаги.

   Татьяна Афанасьевна Радева е още една моя любима учителка. Тя прави интересни и понятни дори такива сложни предмети, като алгебра и геометрия. Татьяна Афанасьевна обича природата и учи нас да я любим и пазим.   Людмила Васильевна Недова е моята учителка по музика и художествена култура. Тя е много талантлива. Чудесно пее и играе на няколко музикални инструмента. Нейните уроци ми доставят удоволствие. Аз ми харесва Людмила Васильевна и за нейната доброта. Тя никога няма да откаже, ако я помолиш за помощ.

   Валентина Ивановна Йолкина е преподавател по руски  и литература. Тя е едновременно   добра и строга учителка. Обича да учи децата.Аз много ми харесва нейното отношение към нас.
   Скъпи мои учители! Приемете моята благодарност  за вашия безкористен труд и за знанията, които ни дадохте. И още едно. Моля за прошка за похарчените на нас нерви. децата. з много ми       харесва нейното отношение към нас.

                                                     С обич и уважение – Алина.

P.S. Эта конкурсная работа Алины заняла 2 место.

Чудеса Запорожского края
Наш Мелитополь






Замечательное видео о Запорожье

Запорожский вальс

История Запорожья (Документальный фильм)