Честита баба Марта

   Всеки народ има свои любими празници. У българите това е Баба Марта. Очарованието на пролетта, която лека-полека събужда природата, се усилва с един добър обичай на 1 март да си даряваме мартенички - малки украшения, символи на пролетта. Цветовете им имат строго определен смисъл: червеното - кръв, живот, здраве, плодородие, а бялото - чистота, щастие, дълголетие. Започнала от пресукани червен и бял конци, сега мартеничката прилича на малки произведения на изкуството.
   Енергетиката, която върви от изработената с любов мартеничка,  се усилва с топли думи-поздрави. Ето например:

• Пожелавам ти пролетни емоции и много здраве! Нека живота ти поднася всеки ден хубави изненади!
• Желая ти баба Марта да ти донесе много свежест и красота през пролетта. Закичи се още от сега с много здраве и късмет!
• Желая ти всеки ден в сърцето ти да е пролет и да ухае на цветя. Нека като утринна роса и дните ти да бъдат свежи, чисти и красиви.

   Много ме радва това, че и при нас е запазен обичая да честитим Баба Марта, да правим и да си даряваме мартенички. Всяка година организираме в нашето училище конкурс на най-оригинална мартеничка. .Оценете старанията на моите ученици. 

   Скъпи мои читатели! Честита Баба Марта и най-добри пожелания и от мен. Като подарък приемете моята приказка, написана днес. Искам да задобря с нея баба Марта, че да бъде весела, засмяна и добра към нас.

БАБА МАРТА

Живяла някога на света Баба Марта. В нейния дълъг живот имало и тежки, и щастливи години, но патилата й май били повече от радостите. Те често са били свързани с нейния своенравен характер, защото правела всичко, каквото й хрумнело, и не мислела дали ще причини на някого болка.  От това тя и сама много страдала.

Станало така, че накрая осъзнала своята грешка и решила, че не иска повече тъга. Дългият живот я научил, че, за да бъде щастлива, трябва да прави добро и да мисли за хубави неща. Тя си казала: "Искам годините, които ми останаха, да преживея щастливо".

 На другия ден тръгнала Баба Марта на разходка. Тя дълго вървяла из горите и ливадите и си спомняла младостта – най-хубавите години от своя живот. И където да  стъпела, пониквали първите пролетни цветя – бели, лилави, жълти... Слънцето се усмихнало, като видяло тази красота, пък едно облаче направо се просълзило. И тогава на небето се появила чудна шарена дъга. На зелената тревичка започнали да се боричкат животни, излезли от гората на слънчевата поляна. Природата се събудила, и Баба Марта за първи път от много години се усмихнала. Очите й се напълнили с радост. Весела, тя се прибрала вкъщи, където я чакала още една приятна изненада – децата й, които не била виждала от години, се върнали от чужбина.

Най-много се зарадвала Баба Марта на своята малка внучка Мартеничка, която носела бабиното си име. Мартеничка било мило, добро, весело дете, което приличало на слънчице. Тя огрявала със своята доброта всичко наоколо. Баба й не можела да се нарадва на внучето си. Те прекарвали заедно и ден, и нощ. Детето, както казват, върнало баба си към живота. Когато дошло време за сбогуване, Баба Марта решила да направи на Мартеничка подарък, който да я пази от всичките лошотии на света. Направила две сърца – бяло и червено –  за здраве, дълголетие и любов. Символът оттогава носи името на бабината внучка – мартеничка.

Минали много години. Мартеничка  сама отдавна станала баба, ала никога не забравяла своята баба. А подарените сърца подарявала на деца и внуци със завета да ги предават нататък.

Така и до днес  продължава традиция да се подаряват мартенички, които сгряват сърцата на всички българи.

                                                   

Честита баба Марта

   Всеки народ има свои любими празници. У българите това е Баба Марта. Очарованието на пролетта, която лека-полека събужда природата, се усилва с един добър обичай на 1 март да си даряваме мартенички - малки украшения, символи на пролетта. Цветовете им имат строго определен смисъл: червеното - кръв, живот, здраве, плодородие, а бялото - чистота, щастие, дълголетие. Започнала от пресукани червен и бял конци, сега мартеничката прилича на малки произведения на изкуството.
   Енергетиката, която върви от изработената с любов мартеничка,  се усилва с топли думи-поздрави. Ето например:

• Пожелавам ти пролетни емоции и много здраве! Нека живота ти поднася всеки ден хубави изненади!
• Желая ти баба Марта да ти донесе много свежест и красота през пролетта. Закичи се още от сега с много здраве и късмет!
• Желая ти всеки ден в сърцето ти да е пролет и да ухае на цветя. Нека като утринна роса и дните ти да бъдат свежи, чисти и красиви.

   Много ме радва това, че и при нас е запазен обичая да честитим Баба Марта, да правим и да си даряваме мартенички. Всяка година организираме в нашето училище конкурс на най-оригинална мартеничка. .Оценете старанията на моите ученици. 

   Скъпи мои читатели! Честита Баба Марта и най-добри пожелания и от мен. Като подарък приемете моята приказка, написана днес. Искам да задобря с нея баба Марта, че да бъде весела, засмяна и добра към нас.

БАБА МАРТА

Живяла някога на света Баба Марта. В нейния дълъг живот имало и тежки, и щастливи години, но патилата й май били повече от радостите. Те често са били свързани с нейния своенравен характер, защото правела всичко, каквото й хрумнело, и не мислела дали ще причини на някого болка.  От това тя и сама много страдала.

Станало така, че накрая осъзнала своята грешка и решила, че не иска повече тъга. Дългият живот я научил, че, за да бъде щастлива, трябва да прави добро и да мисли за хубави неща. Тя си казала: "Искам годините, които ми останаха, да преживея щастливо".

 На другия ден тръгнала Баба Марта на разходка. Тя дълго вървяла из горите и ливадите и си спомняла младостта – най-хубавите години от своя живот. И където да  стъпела, пониквали първите пролетни цветя – бели, лилави, жълти... Слънцето се усмихнало, като видяло тази красота, пък едно облаче направо се просълзило. И тогава на небето се появила чудна шарена дъга. На зелената тревичка започнали да се боричкат животни, излезли от гората на слънчевата поляна. Природата се събудила, и Баба Марта за първи път от много години се усмихнала. Очите й се напълнили с радост. Весела, тя се прибрала вкъщи, където я чакала още една приятна изненада – децата й, които не била виждала от години, се върнали от чужбина.

Най-много се зарадвала Баба Марта на своята малка внучка Мартеничка, която носела бабиното си име. Мартеничка било мило, добро, весело дете, което приличало на слънчице. Тя огрявала със своята доброта всичко наоколо. Баба й не можела да се нарадва на внучето си. Те прекарвали заедно и ден, и нощ. Детето, както казват, върнало баба си към живота. Когато дошло време за сбогуване, Баба Марта решила да направи на Мартеничка подарък, който да я пази от всичките лошотии на света. Направила две сърца – бяло и червено –  за здраве, дълголетие и любов. Символът оттогава носи името на бабината внучка – мартеничка.

Минали много години. Мартеничка  сама отдавна станала баба, ала никога не забравяла своята баба. А подарените сърца подарявала на деца и внуци със завета да ги предават нататък.

Така и до днес  продължава традиция да се подаряват мартенички, които сгряват сърцата на всички българи.