Прощеное воскресенье. Исполняет Фотина Никольская
.
Сирни Заговезни (Поклади), или Прощална неделя, е празник на всеобщото опрощение. Той е винаги седем седмици преди Великден.
Традиционният поздрав на много места в страната днес е: "Простено - прости!".
На този ден се припомнят Христовите думи: "Ако не простите на човеците съгрешенията им, и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви." Затова традицията изисква всеки да поиска прошка от хората около себе си – близки и познати - за огорченията и обидите, които волно или неволно им е причинил, както и сам да потърси в себе си сили да прости на тези, които са го наранили.
Вечерта на празника при родителите се събират семействата на техните синове, дъщери, внуци, за да заговяват от млечни храни. За трапезата се приготвят баница със сирене, риба, варени яйца, варено жито, бяла халва с ядки.
На трапезата се извършва и обичаят хамкане: на червен конец се привързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки се стреми да хване яйцето (халвата) с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.
Характерен за празника е обичаят Оратници, свързан със запалването на празнични огньове. Традицията повелява високите пламъци да бъдат прескачани, което според народните поверия носи здраве. В Североизточна България ритуалът е известен като Паликош.
По Заговезни има обичай и хората да се маскират. Традицията датира още от Средновековието и дори много преди това, но в България тя е разпространена само в някои краища. Маските трябва да прогонят злите духове, които бродят между хората. Карнавалът символизира победата на светлината над мрака, т.е. настъпването на пролетта и края на зимата.
Прости! Такой сегодня день.
И у других проси прощенья,
И ближе к Богу на ступень
Ты станешь в это воскресенье!
Забудь обиды, ссоры, зло,
Дари сердечное участье,
Со всеми раздели тепло
Надежды, радости и счастья.
И — обязательно, — душой
Мы станем лучше и богаче.
Прекрасней будет мир большой!
Всех благ земных тебе, удачи!
.
Сказка о прощении
— Я не прощу, — сказала Она. – Я буду помнить. — Прости, — попросил ее Ангел. – Прости, тебе же легче будет. — Ни за что, — упрямо сжала губы Она. — Этого нельзя прощать. Никогда. — Ты будешь мстить? – обеспокоенно спросил он. — Нет, мстить я не буду. Я буду выше этого. — Ты жаждешь сурового наказания? — Я не знаю, какое наказание было бы достаточным. — Всем приходится платить за свои решения. Рано или поздно, но всем… — тихо сказал Ангел. — Это неизбежно. — Да, я знаю. — Тогда прости! Сними с себя груз. Ты ведь теперь далеко от своих обидчиков. — Нет. Не могу. И не хочу. Нет им... Детали »
Комментариев нет:
Отправить комментарий